След няколко мига я натикаха под душа в банята на долния етаж. Воркосиган беше с нея — тресеше се и едва се държеше на крака, но все пак се опитваше да й помогне.
— Започни да го измиваш от кожата си и продължавай, без да спираш. Само не спирай. Водата трябва да бъде студена.
— Ти също. Какво беше това? — Тя се закашля отново под водата, после започнаха да се мият един друг със сапуна.
— Измий си и устата… Солтоксин. Минаха петнайсет, шестнайсет години, откакто за последен път помирисах тази смрад, но никога няма да я забравя. Това е отровен газ. Военен. Подлежи на строг контрол. Как, но дяволите, някои е успял да се добере до него… Проклетата Служба за сигурност! Утре има да се мотаят наоколо като мухи без глави… твърде късно. — Лицето му беше зеленикавобяло под наболата през нощта брада.
— Вече съм малко по-добре — каза Корделия. — Гаденето ми мина. Не сме поели голяма доза, нали?
— Не. Но той действа бавно. Изобщо не е необходимо да поемаш голяма доза. Газът поразява главно меките тъкани — след час дробовете ти ще станат на желе, ако противоотровата не пристигне скоро.
Растящият в стомаха, сърцето и ума й страх я вцепени.
— Може ли да премине през плацентата?
Той мълча твърде дълго преди да й отговори:
— Не съм сигурен. Трябва да питаме лекар. Виждал съм ефекта му само върху младежи. — После го обзе нов пристъп на силна кашлица, който продължи безкрайно.
Една от прислужниците на граф Пьотър дойде, раздърпана и уплашена, за да помогне на Корделия. Влезе и един войник, за да докладва — говореше високо, за да надвика шума на течащата вода.
— Свързахме се с резиденцията, сър. Вече са пратили хора насам.
От гърлото, бронхите и дробовете на Корделия беше започнал да се отделя секрет с лош вкус. Тя се закашля и се опита да го изплюе.
— Някой да е виждал Дру?
— Струва ми се, че тръгна да гони убийците, миледи.
— Това не й е работа. По време на тревога тя трябва да бъде при Корделия — изръмжа Воркосиган. Говоренето предизвика нов пристъп на кашлица.
— По време на атаката тя беше долу, сър, с лейтенант Куделка. И двамата изскочиха през задната врата.
— По дяволите! — промърмори Воркосиган. — И на него това не му е работа. — Усилието му пак беше наказано от раздираща кашлица. — Хванали ли са някого?
— Струва ми се, че да, сър. До стената в задната градина имаше някаква врява.
Постояха още няколко минути под водата, после някой извика:
— Лекарят от резиденцията пристигна, сър.
Прислужницата загърна Корделия с халат, Воркосиган се наметна с една хавлия и изръмжа на войника:
— Върви ми намери някакви дрехи, момче. — Гласът му скърцаше като чакъл.
Лекарят бе на средна възраст с щръкнала коса, облечен в панталони, горнище на пижама и пантофи; подреждаше медицинските си принадлежности в спалнята за гости. Извади от чантата си противогаз и нагласи към него кислородна маска, погледна закръгления корем на Корделия, после се обърна към Воркосиган.
— Милорд. Сигурен ли сте, че сте познали отровата?
— За съжаление, да. Беше солтоксин.
Лекарят наведе глава.
— Съжалявам, миледи.
— Мислите, че ще навреди на… — Тя се закашля от секрета.
— Млъкнете и й дайте маската — изръмжа Воркосиган.
Лекарят я нагласи на носа и устата й.
— Дишайте дълбоко. Вдишайте… издишайте. Продължавайте да издишвате. Сега поемете въздух. Задръжте го… — Газът-антидот имаше зеленикав цвят, беше по-студен, но предизвикваше гадене почти като отровния. Стомахът й се надигна, но в него не беше останало нищо за повръщане. Тя гледаше Воркосиган над маската си — той също я наблюдаваше и се опита да й се усмихне окуражително. Отровата сигурно му бе подействала: той ставаше по-сивкав и по-уморен с всяко следващо вдишване. Корделия беше сигурна, че е поел по-голяма доза от нея, така че свали маската и каза:
— Не е ли твой ред?
Лекарят пак я притисна до лицето й.
— Само още едно вдишване, миледи, за да се подсигурим. — Тя вдиша дълбоко и докторът прехвърли маската на лицето на Воркосиган. Очевидно той нямаше нужда от инструкция за използването й.
— Колко минути бяхте изложени на газа? — попита тревожно лекарят.
— Не съм сигурна. Някой да е обърнал внимание? Вие… — Беше забравила името на младия войник.
— Най-много петнайсет-двайсет минути, миледи.
Лекарят видимо се отпусна.
— Тогава всичко е наред. И двамата ще останете няколко дни в болницата. Ще уредя медицинския транспорт. Бил ли е някой друг изложен на газа? — попита той войника.
— Почакайте, докторе — каза Корделия. Той бе прибрал маската и противогаза и се беше насочил към вратата. — Какво ще причини този… солтоксин на бебето ми?