— Приятно ми е, доктор Вааген. Какво ще кажете да напишете статия за един човешки живот?
Мъжът от резиденцията избухна в лаещ смях.
— Разкрит си, Вааген.
Той й се усмихна в отговор, удивен, че го е разбрала веднага.
— Разбирате, че не мога да ви гарантирам никакви резултати…
— Резултати! — прекъсна го другият лекар. — Боже мой, по-добре й обясни каква е представата ти за резултатите. Или пък й покажи снимките — не, недей да правиш това! Миледи — обърна се той към нея, — лечението, за което говори, е било експериментирано за последен път преди двайсет години. И е предизвикало нелечими увреждания на майките. А резултатите — най-добрият резултат, на които бихте могли да се надявате, е едно изкривено, сакато дете. Навярно още по-зле. Неописуемо по-зле.
— Като медуза — това е най-доброто описание — каза Вааген.
— Ти не си човек, Вааген — изръмжа нейният лекар.
— Жизнеспособна медуза ли, доктор Вааген? — попита съсредоточено Корделия.
— Мм. Може би — отвърна той, възпрян от гневните погледи на колегите си. — Но проблемът е какво става с майките, когато лечението се прилага in vitro.
— А не можете ли да го приложите in vivo? — зададе очевидния въпрос тя.
Вааген хвърли триумфиращ поглед към нейния лекар.
— Това определено би разкрило много възможности за опити, ако може да се уреди — промърмори той, вдигнал глава към тавана.
— In vivo? — попита озадачено мъжът от резиденцията. — Как?
— Какво „как“? — каза Корделия. — Тук някъде държите в килера седемнайсет ескобарски маточни репликатора, донесени след войната. — Тя се обърна възбудено към Вааген: — Случайно да познавате доктор Хенри?
Вааген кимна.
— Работили сме заедно.
— Тогава знаете всичко за тях!
— Ами, не съвсем всичко. Но… всъщност той ми съобщи, че са на разположение. Но нали разбирате, аз не съм гинеколог.
— Определено не сте — каза нейният лекар. — Миледи, този човек не е дори лекар. Само биохимик.
— Но вие сте гинеколог — подчерта тя. — Тъй че екипът е пълен. Доктор Хенри и, хм, капитан Вааген — за Пьотър Майлс, а вие — за прехвърлянето.
Той стисна устни и сведе поглед и тя разбра, че го е страх.
— Не мога да извърша прехвърлянето, миледи — каза той. — Не знам как. Никой на Бараяр не го е правил досега.
— И в такъв случай не го препоръчвате?
— Определено не. Вероятността за трайно увреждане… В края на краищата можете да опитате отново след няколко месеца, ако увреждането на меките тъкани не засегне и тестикулите… хм. Можете да опитате отново. Аз съм вашият лекар и това е сериозно обмисленото ми становище.
— Да, ако някой друг не убие междувременно Арал. Трябва да помня, че тук е Бараяр, където толкова много обичат смъртта, че погребват мъжете още докато агонизират. Искате ли да опитате с тази операция?
Той се отдръпна с достойнство.
— Не, миледи. И това е окончателно.
— Много добре. — Тя посочи с пръст към своя лекар. — Вие сте уволнен — и премести пръста си към Вааген, — а вие назначен. От този момент със случая се заемате вие. Разчитам на вас да намерите хирург — или студент но медицина, или конски доктор, или изобщо някой, който иска да опита. А после можете да експериментирате колкото си искате.
Вааген изглеждаше умерено триумфално, а нейният бивш лекар беше бесен.
— По-добре да видим какво ще каже милорд регентът, преди жена му да бъде отнесена от тази вълна на престъпно лъжлив оптимизъм.
Вааген изглеждаше вече не чак толкова триумфално.
— Веднага ли възнамерявате да отидете? — попита Корделия.
— Съжалявам, миледи — отвърна лекарят от резиденцията, — но струва ми се, че е най-добре да приключим с това незабавно. Не знаете репутацията на капитан Вааген. Съжалявам, че съм толкова откровен, Вааген, но ти си строител на въздушни кули и този път стигна прекалено далеч.
— Имате ли изследователски амбиции, капитан Вааген? — попита Корделия.
Той сви рамене, по-скоро объркан, отколкото обиден, и тя разбра, че думите на лекаря от резиденцията са поне наполовина верни. Корделия впи поглед във Вааген, желаейки да покори тялото му, ума и душата му, но особено ума му; чудеше се как най-добре да разпали въображението му в своя служба.