— И това ще стане. Той служи на Бараяр още преди да се е родил. Не е лошо начало за един живот, посветен на честта. — Навярно в края на краищата от това щеше да излезе нещо добро, щеше да се придобие някакво ново знание. И ако не можеше да помогне на тях, може би щеше да облекчи мъката на други родители.
Пьотър рязко вирна глава.
— За всички, вие, бетанците, изглеждате нежни, но имате някаква ужасно студенокръвна жилка.
— Рационална жилка, сър. Рационалността има своите достойнства. И вие, бараярците, понякога трябвала се опитвате да бъдете такива. — Тя прехапа език. — Но струва ми се, отиваме прекалено далеч, сър. Все още предстоят твърде много о… — „опасности“, — трудности. Прехвърлянето на плацента в толкова напреднала бременност е доста трудно дори за галактиците. Признавам, иска ми се да разполагахме с време, за да повикаме по-опитен хирург отвън. Но не разполагаме.
— Да… да… то може и да умре, права си. Не е необходимо да… но се страхувам и за теб, момичето ми. Струва ли си?
Струваше ли си какво? Откъде можеше да знае? Дробовете й горяха. Тя му се усмихна уморено и поклати глава, което предизвика болезнена напрегнатост в слепоочията и врата й.
— Татко — разнесе се стържещ глас откъм вратата. Там се беше облегнал Арал, облечен в зелената си пижама, и с преносим кислороден апарат, прикрепен към носа му. Откога беше стоял там? — Мисля, че Корделия има нужда от почивка.
Очите им се срещнаха над Пьотър. „Бъди благословен, любов моя…“
— Да, разбира се — изправи се граф Пьотър. — Съжалявам, ти си напълно прав. — Той стисна ръката на Корделия за пореден път — силно, със сухата си старческа ръка. — Поспи. После ще можеш да разсъждаваш по-ясно.
— Татко!
— И ти не трябва да ставаш, нали? — каза Пьотър, излизайки от стаята. — Върви и си лягай, момчето ми… — понесе се гласът му по коридора.
Арал се върна след като граф Пьотър най-после си беше тръгнал.
— Безпокоеше ли те татко? — попита той мрачно. Тя протегна ръка към него и той приседна до нея. Корделия премести главата си от възглавницата в скута му, допряла буза до мускулестия крак през тънката пижама. Той я погали по косата.
— Не повече от обикновено — въздъхна тя.
— Страхувах се да не те разстройва.
— Не че не съм разстроена и така. Просто съм прекалено уморена да тичам нагоре-надолу по коридора и да пищя.
— Охо. Значи все пак те е разстроил.
— Да. — Тя се поколеба. — В известен смисъл, той има право. Страхувах се толкова много и толкова дълго в очакване на удара — отнякъде, отникъде, отвсякъде. А после тази нощ… и най-лошото стана. Стана, но не е свършило. Иначе бих могла да спра, да се откажа. Но това ще продължава безкрайно. — Тя потри бузата си в пижамата му. — Съобщи ли ти нещо ново Илян? Стори ми се, че чух гласа му преди известно време.
Ръката му продължаваше да гали косата й.
— Приключил е с предварителния разпит на Евън Ворхалас. Сега прави обиск в стария арсенал, откъдето Евън е откраднал солтоксина. Оказва се, че Евън може и да не се е екипирал за случая така самостоятелно, както твърди. Оттам е изчезнал един завеждащ арсенала артилерийски майор — в самоволна отлъчка. Илян не е сигурен дали е бил ликвидиран, за да прочисти пътя на Евън, или всъщност му е помогнал и се е укрил.
— Може пък просто да се страхува. Ако е проявил немарливост.
— По-добре да се страхува. Ако му е бил съзнателен съучастник в това… — Пръстите му се свиха в косата й, той се усети, че я скубе, промълви „Извинявай“ и продължи да я милва. Корделия, която се чувстваше съвсем като ранено животно, се зарови още по-дълбоко в скута му, с ръка на коляното му.
— Що се отнася до татко — ако те разстройва пак, прати го при мен. Не трябва да се занимаваш с него. Казах му, че това е било твоето решение.
— Моето решение? — Ръката й беше отпусната, без да помръдва. — Не е ли наше решение?
Той се поколеба.
— Каквото и да решиш, ще те подкрепя.
— Но какво искаш ти? Кажи ми!
— Не споделям неговите страхове. Но… има нещо, което още не съм обсъждал с него, нито пък имам намерение да го правя. Следващото дете може да не дойде толкова лесно, колкото първото.
„Лесно? Наричаш това лесно?“
Той продължи:
— Един от по-малко известните странични ефекти на солтоксиновото натравяне е увреждането на тестикулите на микроравнище. Това може да намали оплодителната способност под точката, от която връщане няма. Или поне така ме предупреди лекарят.
— Глупости — каза Корделия. — Нуждаеш се само от които и да било две телесни клетки и репликатор. Само две клетки — от твоето кутре и от палеца на крака ми, ако това е всичко, което могат да изстържат от стените след следващата бомба — са достатъчни за възпроизвеждането на рода Воркосиган през следващия век. Можем да имаме колкото си искаме наследници. И те също.