Много стари приятели, прецени Корделия. Но хирургът вдигна ръце, пое дъх, стисна виброскалпела си и разряза корема й със съвършено овладян замах. Санитарят последва плавно движението му с хирургическия ръчен трактор, затваряйки кръвоносните съдове. Изтекоха само няколко мънички капчици. Корделия усети натиск, но не и болка. С още няколко разреза Ритер отвори матката й.
Прехвърлянето на плацента бе далеч по-трудно от обикновеното цезарево сечение. Деликатната плацента трябваше по химичен и хормонален път да бъде убедена да се освободи от богатата на кръвоносни съдове матка, без да бъдат силно увредени многобройните й устици, после да се освободи от маточната стена в течаща баня от силно обогатен с кислород хранителен разтвор. После репликаторната гъба трябваше да се приплъзне между плацентата и маточната стена, а плацентните устици трябваше поне частично да бъдат накарани да се съединят наново върху новата си матка, преди цялата каша да се извади от живото тяло на майката и да се постави в репликатора. Колкото по-напреднала беше бременността, толкова по-трудно бе прехвърлянето.
Пъпната връв между плацентата и бебето се наблюдаваше и при нужда с хипоспрей се инжектираше допълнителен кислород. На колонията Бета това би се извършвало от съвсем малък уред, а тук края нея кръжеше тревожен санитар.
Първият санитар започна да влива прозрачната яркожълта баня-разтвор в матката й. Тя я изпълни и преля, застича се по тялото й. Сега хирургът работеше на практика под вода. Прехвърлянето на плацента несъмнено бе сложна операция.
— Гъбата — каза меко хирургът. Вааген и Хенри избутаха маточния репликатор до Корделия и извадиха маточната гъба. Хирургът си играеше безкрайно с малкия ръчен трактор. Корделия погледна надолу към закръгления си — толкова леко закръглен — корем, но не видя ръцете му. Потрепери. Ритер се потеше.
— Докторе… — Санитарят посочи към нещо на видеомонитора.
— Мм — каза Ритер, вдигайки поглед. После продължи да бърка в нея. Санитарят мърмореше, Вааген и Хенри мърмореха — хладнокръвно, професионално, успокоително… беше й толкова студено… Течността, преливаща през бялата преграда на кожата й, промени рязко цвета си от розов в ярко, яркочервен и потече много бързо.
— Стегнете това — изсъска хирургът.
Корделия само мерна под ципата мънички ръце, крачета, влажна тъмна главичка, извиваща се под облечените в ръкавици ръце на хирурга — заприлича й на полуудавено котенце.
— Вааген! Сега можеш да вземеш това твое нещо, ако го искаш! — изръмжа Ритер. Вааген бръкна с ръце в корема й и сякаш черни облаци замъглиха погледа на Корделия, главата я заболя и внезапно избухна в блестящи искри. Мракът се изду и я погълна… Последното нещо, което чу, бе отчаяният съскащ глас на хирурга:
— О, по дяволите!…
Сънищата й бяха замъглени от болка. Най-лошо беше задушаването. Тя се задушаваше отново и отново, плачеше за глътка въздух. Гърлото й беше пълно с нещо, което го запушваше, и тя се опитваше да го издращи, докато не вързаха ръцете й. После сънува мъченията на Ворутиър, умножени и лудо оплетени, продължаваха с часове. Обезумелият Ботари бе коленичил на гърдите й и тя изобщо не можеше да си поеме дъх.
Накрая се събуди с прояснена глава, сякаш излезе от някакъв подземен адски затвор на Божия свят. Облекчението й бе така дълбоко, че отново заплака — без глас, без да отваря очи. Можеше да диша, макар да я болеше и да не можеше да се помръдне. Но можеше да диша. Това бе достатъчно.
— Шт-шт. — Един дебел, топъл пръст докосна клепките й, изтривайки влагата. — Всичко е наред.
— Наистина ли? — премига тя и отвори очи. Беше нощ и изкуствената светлина се разливаше топло из стаята. Лицето на Арал се надвеси над нея. — Нощ… ли… е? Какво стана?
— Шт. Беше много, много болна. Получи силен кръвоизлив по време на прехвърлянето на плацентата. Сърцето ти спира на два пъти. — Той овлажни устните си и продължи: — Травмата, като капак на натравянето, прерастна в солтоксинова пневмония. Вчера ти беше ужасно лош ден, но най-лошото мина.
— Колко… време?
— Три дена.
— Оо. Бебето, Арал, как… е? Подробности!
— Всичко е наред. Вааген докладва, че прехвърлянето е било успешно. Загубили са около трийсет процента от планцентната функция, но Хенри е компенсирал това с обогатен и повишен приток на окси-разтвор. Изглежда, всичко върви добре или поне толкова добре, колкото може да се очаква. Във всеки случай бебето е все още живо. Вааген е започнал първия си експеримент по лечението с калций и ни обещава да докладва скоро. — Той я погали по челото. — Осигурен му е приоритетен достъп до всякаква апаратура, доставки или санитари, включително и външни консултанти. При него са един цивилен педиатър и Хенри. Самият Вааген знае за военните отрови повече, отколкото всеки друг — на Бараяр или където и да било. В момента не можем да направим повече. Тъй че почивай, любов моя.