Тон вдигна одобрително вежди.
— Превъзходна идея, мили капитане. Ще можем и да наглеждаме стареца.
— О, трябва ли… Оо. Да, разбирам. Добре. Непременно.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Корделия се събуди бавно, протегна се и се сгуши във великолепния копринен, пухен юрган. Другата страна на леглото бе празна — тя докосна възлавницата — студена и празна. Арал сигурно се беше измъкнал рано. Корделия се наслади на усещането, че най-сетне се е наспала, че не се е събудила с онази замайваща умора, мъчила ума и тялото толкова дълго. Това бе третата й поредна нощ, през която спа добре, стопляна от тялото на мъжа си — и двамата вече се бяха освободили с облекчение от досадните кислородни маски.
Ъгловата им стая, на втория етаж на старата каменна бивша казарма, тази сутрин беше студена и съвсем тиха. Яркозелената морава зад прозореца чезнеше в мъглата, скриваща езерото, селото и хълмовете на отвъдния бряг. Влажното утро й действаше успокоително. Провеси крака от леглото; пресният розов белег на корема й само леко я рязна.
През вратата надникна Друшнакови.
— Миледи? — повика тихичко тя, а после видя, че Корделия е седнала и люлее босите си крака — упражнение за подобряване на кръвообращението. — А, добре, вече сте станали. — Дру влезе в стаята с голям поднос в ръце. Беше облечена в удобна рокля с широки, свободни поли и дебела топла жилетка, украсена с бродерия. Стъпките й прозвучаха по широките дъски на пода, после заглъхнаха по ръчно тъкания килим в средата на стаята.
— Гладна съм — каза учудено Корделия, щом ароматът от подноса погъделичка ноздрите й. — За пръв път от три седмици насам. — Три седмици от нощта на ужасите в замъка Воркосиган.
Дру се усмихна и остави подноса на масата до прозореца. Корделия наметна халата си, обу пантофите и се насочи към каничката кафе. Дру се въртеше около нея, очевидно готова да я подхване, ако тръгне да пада, но Корделия се чувстваше отлично. Седна и протегна ръка към димящия булгур с масло и каната с горещ сироп, който бараярците приготвяха от сгъстен дървесен сок. Превъзходна храна.
— Яла ли си, Дру? Искаш ли малко кафе? Кое време е?
Телохранителката поклати русата си глава.
— Благодаря, миледи. Около единайсет е.
През изминалите няколко дни тук, в езерното имение Воркосиган, Друшнакови се бе превърнала в част от спокойната обстановка. Корделия откри, че поглежда момичето едва ли не за пръв път, откакто бе напуснала Имперската военна болница. Дру бе грижлива и чевръста както винаги, но с някакво скрито напрежение — навярно й се струваше така само защото самата тя се чувстваше по-добре и егоистично искаше хората край нея също да се чувстват по-добре.
— Днес се чувствам много по-малко дебела. Вчера говорих с капитан Вааген по визора. Струва му се, че забелязва първите белези на молекулярна рекарцификация в малкия Пьотър Майлс. Това е много окуражаващо, стига човек да знае как да тълкува думите му. Той не дава лъжливи надежди, но на малкото, което казва, може да се разчита.
Дру вдигна поглед от скута си, усмихна се отзивчиво и поклати глава:
— Маточните репликатори ми се струват много странни. Толкова чужди.
— Не толкова странни като това, което ни е причинила еволюцията — усмихна й се в отговор Корделия. — Благодаря на Господ за технологията и рационалния дизайн. Знам какво говоря.
— Миледи… как разбрахте, че сте бременна? Не ви дойде ли?
— Менструалния цикъл ли имаш предвид? Всъщност не. — Тя си спомни миналото лято. Същата тази стая, същото неоправено легло. Тя и Арал можеха отново да започнат да споделят ласките си тук много скоро, макар че когато целта не бе да забременее, се губеше известна пикантност. — Миналото лято Арал и аз си мислехме, че сме се установили тук завинаги. Той бе излязъл в запаса, аз също… никакви ангажименти. Почти преминавах възрастовата граница за органичния метод, който като че ли бе единствената възможност на Бараяр. Затова той искаше да започнем незабавно. Така че няколко седмици след като се оженихме, аз отидох да извадят противозачатъчния ми имплантат. Което ме накара да се чувствам почти престъпница — у дома това не би могло да стане, без да имам родителско свидетелство.
— Наистина ли? — Дру я слушаше с отворена уста.
— Да, такова е бетанското законово изискване. Първо трябва да изкараш курс за получаване на родителско свидетелство. Поставиха ми имплантата на четиринайсетгодишна възраст. Помня, че бях имала менструален цикъл само веднъж. Сложиха ми имплантата, срязаха ми химена и ми пробиха ушите, а после бе моето дебютно тържество…