— Не сте… започнали да правите секс на четиринайсет, нали? — снижи глас Друшнакови.
— Бих могла. Но за това трябват двама, както знаеш. Намерих си истински любовник доста по-късно. — Корделия се срамуваше да признае колко много по-късно. Беше толкова трудно общителна… „И не си се променила особено“ — призна пред себе си кисело тя.
— Не мислех, че ще се случи толкова бързо — продължи Корделия. — Мислех си, че ни очакват няколко месеца сериозни и приятни експерименти. Но направихме бебето още от първия опит. Така че още не съм имала менструален цикъл тук, на Бараяр.
— От първия опит — повтори Дру. Устните й се сгърчиха от скрит страх. — Как разбрахте, че сте… забременяла? Гадене?
— Умора, преди гаденето. Но всъщност от онези малки сини точици… — Гласът й пресекна, щом забеляза сгърченото лице на момичето. — Дру, академични ли са всички тези въпроси, или имат някакъв по-личен интерес?
— Личен — задавено отвърна тя.
— Оо — отпусна се назад Корделия. — Искаш ли… да поговорим за това?
— Не… не зная.
— Приемам, че това означава „да“ — въздъхна Корделия. О, да. Беше същото като да се прави на мама-капитан за шейсетте бетански учени в Проекта, макар че въпросите, свързани с бременността, бяха навярно единственият междуличностен проблем, с който никога не я бяха обременявали. Но в сравнение с наистина тъпите глупости, с които й се беше нахвърляла онази рационална и внимателно подбрана група хора от време на време, варварските бараярски трудности сигурно бяха просто… — Знаеш, че ще се радвам да ти помогна с каквото мога.
— Беше в нощта на солтоксиновата атака — изхлипа Дру. — Не можах да заспя. Слязох до кухнята да си взема нещо за ядене. По обратния път забелязах, че в библиотеката свети. Там беше лейтенант Куделка. И той не можел да заспи.
„Ку значи, а? О, добре, добре.“ В края на краищата всичко това можеше да се окаже чудесно. Корделия се усмихна с искрено насърчение.
— Да?
— Ние… аз… той… ме целуна.
— Надявам се, че си отвърнала на целувката?
— Говорите така, като че ли одобрявате.
— Наистина одобрявам. Вие сте двама от любимите ми хора, ти и Куделка. Само да можехте да вдигнете глави… но продължавай, сигурно има още. — Освен ако Дру не бе по-невежа, отколкото Корделия мислеше, че е възможно.
— Ние се… ние се… ние се…
— Чукахте? — предположи с надежда Корделия.
— Да, миледи. — Дру се изчерви силно и преглътна. — Ку изглеждаше толкова щастлив… за няколко минути. Бях толкова щастлива с него, толкова развълнувана, не ме интересуваше колко боли.
А, да, варварският бараярски обичай да разкриват на жените си секса с болката от лишената от упойка дефлорация. Макар че в сравнение с методите им за възпроизводство, които следваха от това, навярно тази болка бе само честно предупреждение. Но доколкото бе забелязала, Ку не изглеждаше толкова щастлив, колкото би трябвало да бъде един нов любовник. Какво ли си причиняваха един на друг тези двама?
— Продължавай.
— Стори ми се, че забелязах движение в задната градина, близо до вратата на библиотеката. После горе се чу трясъкът — о, миледи! Толкова съжалявам! Ако ви бях охранявала, вместо да правя това…
— Хей, момиче! Тогава не беше на служба. Ако не беше нравила това, сигурно щеше да спиш. Солтоксиновата атака не е изобщо по твоя вина, по твоя или на Ку. Всъщност, ако не беше будна и повече или по-малко облечена, неуспелият убиец можеше да избяга. — „И нямаше да очакваме още едно публично обезглавяване.“ Една частица от Корделия копнееше да се бяха забавили с няколко мига и никога да не бяха поглеждали през проклетия прозорец. Но точно в момента Друшнакови имаше да се оправя с достатъчно последици и без тези усложнения.
— Но само ако…
— През тези последни седмици навсякъде е пълно със „само ако“. Честно казано, струва ми се, че е крайно време да ги заменим с „животът продължава“. — Най-после всичко дойде на мястото си. Дру беше бараярка и затова нямаше противозачатъчен имплантат. А и като че ли този идиот Ку не й бе предложил алтернатива. Ето защо Дру бе прекарала последните три седмици, чудейки се… — Искаш ли да опиташ една от моите малки сини точици? Имам много.
— Сини точици?
— Да, бях започнала да ти казвам. Имам цяла опаковка малки диагностични ленти. Купих ги във Ворбар Султана миналото лято в един магазин за вносни стоки. Напишкваш една от тях и ако точката стане синя, значи си забременяла. Миналото лято използвах само три. — Корделия отиде до чекмеджето на бюфета и го прерови. — Ето — подаде една на Дру тя. — Върви да се облекчиш. Себе си и ума си.