ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Сър — каза припряно Куделка на Воркосиган, — извършен е саботаж над комуникационния пулт. — Началникът на стражите от ИмпСи кимна утвърдително.
— Тъкмо идвах да ви кажа… — Куделка погледна проснатото на тревата тяло на Негри. Двама мъже от имперските сили за сигурност бяха коленичили до него и отчаяно му оказваха първа помощ: сърдечен масаж, кислород и фиксажни инжекции. Но въпреки усилията им тялото на Негри оставаше отпуснато, а лицето му — восъчнобледо и неподвижно. Корделия се бе сблъсквала вече със смъртта и сега разпозна симптомите й. „Няма да стане, момчета, няма да можете да го съживите. Не и този път. Той е отишъл да предаде онова последно съобщение на Ецар лично.“ Последният доклад на Негри…
— Какъв е бил саботажът? — попита Воркосиган. — Със закъснител или моментален?
— Приличаше на моментален — докладва началникът на охраната. — Нямаше следи от часовников механизъм или друго устройство. Някой просто го е отворил отзад и го е разбил.
Всички обърнаха поглед към мъжа от имперските сили за сигурност, който бе назначен за часови пред стаята на комуникационния пулт. Облечен като повечето други в черна униформа, той стоеше обезоръжен между двама от колегите си. Те бяха последвали навън командира си, когато бе започнала суматохата на моравата. Лицето на арестанта имаше същия оловносив цвят като това на Негри — но от страх.
— И? — каза Воркосиган на командира на охраната.
— Отрича да го е извършил — сви рамене той. — Естествено.
Воркосиган погледна арестанта.
— Кой е влизал там след мен?
Часовият се огледа обезумяло. После посочи рязко към Друшнакови, която все още прегръщаше хленчещия Грегор.
— Тя.
— Не е вярно! — каза възмутено Дру и притисна още по-силно детето.
Воркосиган стисна зъби.
— Е, не е необходимо да ви подлагам на разпит, за да разбера, че някой от вас двамата лъже. Сега нямам време. Командире, арестувайте ги и двамата. Ще се заемем с това по-късно. — Воркосиган огледа тревожно северния хоризонт. — Ти — посочи той към друг мъж от ИмпСи, — събери всички транспортни средства, които можеш да намериш. Евакуираме се незабавно. Ти — обърна се той към един от войниците на Пьотър. — върви и предупреди хората в селото. Ку, прибери файловете, вземи някой плазмен пистолет и доунищожи комуникационния пулт, а после се върни при мен.
Куделка хвърли през рамо още един тревожен поглед към Друшнакови и се насочи към къщата. Дру стоеше сковано, зашеметена, гневна и уплашена. Студеният вятър развяваше полите й. Гледаше Воркосиган и изглежда, не забеляза отдалечаването на Куделка.
— В Хасадар ли отиваш първо? — попита Пьотър сина си със странно мек глас.
— Точно така.
Хасадар, областната столица на Воркосиган: там бяха разквартирувани имперските войски. Един верен гарнизон?
— Нямаш намерение да го задържиш, надявам се — каза Пьотър.
— Не, разбира се. Хасадар ще бъде първият ми подарък за комодор Вордариан — на устните на Воркосиган за миг проблесна вълча усмивка.
Пьотър кимна, като че ли със задоволство. Корделия гледаше ту единия, ту другия. Въпреки изненадващата смърт на Негри и Пьотър, и Арал не изглеждаха ни най-малко изпаднали в паника. Нито едно излишно движение, нито една безсмислена дума.
— Вие — обърна се Арал към Пьотър полугласно — вземете момчето. — Пьотър кимна. — Ще се срещнем… не. Не казвайте дори и на мен къде. Вие се свържете с нас.
— Отлично.
— Вземете и Корделия.
Устните на Пьотър се отвориха, после отново се затвориха.
— И сержант Ботари. Заради Корделия. Дру… временно… няма да изпълнява задълженията си.
— В такъв случай ми трябва и Естерхази — каза Пьотър.
— Искам всичките ви останали хора — отвърна Арал.
— Отлично. — Пьотър отведе настрани Естерхази и тихо му каза нещо. Войникът се втурна нагоре по склона. Щом заповедта се разпространи по командната верига, навсякъде започнаха да се разпръскват мъже. Пьотър извика друг свой униформен подчинен и му нареди да вземе земехода си и да се насочи на запад.
— Докъде, милорд?
— Докъдето може да те отведе находчивостта ти. После, ако можеш, избягай и се присъедини отново към милорд регента, разбираш ли?
Мъжът кимна и се отдалечи бежешком като Естерхази.
— Сержант, ще се подчиняваш на гласа на лейди Воркосиган като на мен — заповяда Арал на Ботари.
— Слушам, милорд.
— Искам онзи леколет — кимна Пьотър към повредената машина на Негри. Макар и вече да не димеше, Корделия не вярваше, че ще им свърши работа. Не беше съвсем готова за светкавично бягство, за изкачванията и спусканията, които щеше да се наложи да предприемат, за да избегнат враговете си… „Тя е в толкова добра форма за бягство, колкото и аз“ — мислеше си със страх Корделия.