— Доведох ги, милорд.
Въпросните „ги“ се оказаха четири от конете на Пьотър, завързани заедно с поводи, прикрепени към метални пръчки в устата им, които бараярците наричаха „юздечки“. Корделия си помисли, че те дават твърде малка възможност за управление на едно толкова голямо транспортно средство. Едрите животни се дърпаха, биеха с копита и разтърсваха глави, червените им ноздри бяха разширени и пламнали — сториха й се злокобно големи.
Пьотър свърши с препрограмирането на автопилота.
— Ела, Ботари — каза той и двамата нагласиха и завързаха трупа на Негри на мястото на пилота. Ботари запали леколета и скочи на земята. Машината се наклони във въздуха, като едва не се разби в едно дърво, и тежко полетя обратно през планинския хребет. Наблюдавайки неподвижно издигането й, Пьотър промърмори под носа си:
— Поздрави го от мен, Негри.
— Къде го пращаш? — попита Корделия. — Във Валхала?
— На дъното на езерото — отвърна с някакво задоволство Пьотър. — Това ще ги озадачи.
— Няма ли някой да го проследи? И да го извади?
— Евентуално. Но машината ще се спусне в участъка с двестаметрова дълбочина. А те отначало няма да разберат кога се е спуснала, нито пък колко трупа липсват от нея. Ще им се наложи да претърсят целия участък от езерното дъно, за да открият, че Грегор не е там. А и отрицателните свидетелства никога не са особено убедителни, нали? Дори и тогава пак няма да разберат. На конете, войници, потегляме — И той посочи решително с глава към животните си.
Корделия тръгна към тях неуверено. Коне. Можеше ли човек да ги нарече роби, симбионти или коменсали? Конят, който й посочи Естерхази, беше висок поне метър и петдесет. Редникът пъхна поводите в ръцете й и се обърна. Седлото бе на височината на брадичката й — как очакваха да се издигне дотам? Отблизо животното изглеждаше много по-голямо, отколкото отдалеч. Кафявата, покрита с косми кожа на хълбока му трепна внезапно. „О, Боже, дават ми дефектен кон, той изпада в конвулсии“ — възкликна тя наум.
Ботари се бе качил някак си на своя. Той поне не бе удивен от големината на животното. В сравнение с неговата височина конят приличаше на пони. Отраснал в град, Ботари не беше добър ездач и се държеше несръчно на коня въпреки кавалерийското обучение, наложено от Пьотър през месеците на службата му. Но очевидно владееше жребеца си, колкото и неловки и груби да бяха движенията му.
— Ти ще разузнаваш напред, сержант — каза му Пьотър. — Искам да се движим на границата на взаимната видимост. Никакво събиране. Тръгвай към плоската скала — знаеш къде е — и ни чакай там.
Ботари обърна главата на коня си, пришпори го и се понесе в галоп по горската пътека.
Изненадващо за външния си вид, Пьотър се метна на седлото с едно-единствено гъвкаво движение. Естерхази му подаде Грегор и той го намести пред себе си. Всъщност настроението на момчето се бе подобрило при вида на конете — Корделия не можеше да си представи защо. На пръв поглед Пьотър не направи абсолютно нищо, но конят му се приготви да тръгне. Телепатия, реши обезумяло Корделия. Те са мутирали и са се превърнали в телепати, а изобщо не са ми казали… или може би само конят притежаваше телепатични способности?
— Хайде, ти си следващата — нетърпеливо я стрелна с поглед Пьотър.
Корделия отчаяно пъхна крака си в подставката за стъпалото — стремето, както го наричаха — стисна юздите и ги дръпна. Седлото бавно се плъзна по корема на коня заедно с нея и тя се озова на земята, почти под копитата. Изпълзя настрани. Животното изви шията си и я погледна с уплаха, макар и далеч по-слаба от нейната, после наведе еластичните си устни към земята и започна да пасе бурените.
— О, Господи! — изпъшка раздразнено Пьотър. Естерхази слезе от коня си и побърза да я подхване за лакътя, за да й помогне да се качи.
— Добре ли сте, миледи? Съжалявам, вината е моя, трябваше да проверя. Не сте ли яздили никога?
— Никога — призна Корделия. Той бързо свали седлото, намести го на гърба на животното и го стегна по-здраво. — Не може ли просто да ходя? Или да тичам? — „Или да си прережа вените. Арал, защо ме прати с тези луди хора?
— Няма да ви е чак толкова трудно, миледи — обеща й Естерхази. — Конят ви ще следва останалите. Роуз е най-кротката кобила в конюшнята. Не е ли сладка?
Злобните кафяви очи с лилаво в средата не обръщаха внимание на Корделия.
— Не мога — разхлипа се тя.
Пьотър погледна към небето, после отново назад през рамо.
— Безполезна бетанска пуйка — изръмжа той. — Не ги разправяй на мен, че не си яздила. — Той оголи зъби. — Просто си представи, че е синът ми.