Ставаше все по-тъмно, по-студено и ветровито. Двата часа се превърнаха в три, четири, пет, а мъгливият здрач — в непрогледен мрак. Опитвайки се да не изгубят Пьотър, започнаха да яздят съвсем близо един след друг, като муцуната на всеки следващ кон опираше в опашката на предходния. Заваля досаден ситен дъжд, който направи седлото на Корделия още по-хлъзгаво.
Към полунощ стигнаха до гол участък, обгърнат в не чак толкова непрогледен мрак, и Пьотър най-после обяви почивка. Замаяна от умора и с изопнати нерви, Корделия седна облегната на едно дърво, прегърнала Грегор. Ботари подели малкото им храна между жената и момчето. Завито с униформеното яке на Ботари, то най-накрая успя да се стопли достатъчно и заспа. Краката на Корделия бяха изтръпнали под тялото му, но пък поне я топлеше малко.
Къде ли беше сега Арал? А къде ли бяха самите те? Корделия се надяваше, че Пьотър знае. Надали бяха изминавали повече от пет километра на час, с цялото това изкачване и спускане. Наистина ли Пьотър си въобразяваше, че така ще успеят да избягат от преследвачите си?
Пьотър, който бе седнал под едно дърво на няколко метра от нея, стана и отиде в храстите да се изпикае, а после се върна и погледна Грегор.
— Спи ли?
— Да. Удивително.
— Мм. Младост — изсумтя Пьотър. Може би му завиждаше?
Тонът му не бе толкова враждебен, като преди и Корделия се осмели да го попита:
— Мислиш ли, че Арал вече е в Хасадар? — Нямаше сили да каже: «Мислиш ли, че изобщо е стигнал до Хасадар?»
— Досега трябва да е стигнал и да е тръгнал.
— Мислех си, че ще вдигне гарнизона си.
— Ще го вдигне и ще го разпръсне в стотици различни посоки. А с кой от взводовете е императорът? Вордариан няма да знае това. Но ако имаме късмет, този предател ще се съблазни да завладее Хасадар.
— Ако имаме късмет?
— Малка, но сериозна диверсия. Хасадар не притежава стратегическа стойност и за двете страни. Но за да го задържи, Вордариан ще трябва да отклони част — сигурно малка на брой — от верните си войски. Градът се намира дълбоко във вражеска територия, която има отколешна традиция за водене на партизанска война. Така ще получаваме разузнавателна информация за всичко, което правят там, а за тях населението ще остане непроницаемо. А и това е моята столица. Той окупира столица на графска област с имперски войски — всичките ми събратя графове ще се замислят над това: «Няма ли аз да бъда следващият?» Арал навярно е продължил за базата Танъри — порта за излитане и кацане на совалките. Сигурно е открил независима комуникационна връзка с базираните в космоса сили, ако Вордариан наистина е изкарал от играта имперската щабквартира. Решително значение ще има изборът на космическите сили — на кого да останат верни. Предвиждам сериозни технически трудности в комуникационните им помещения, докато командирите на корабите си блъскат главите да определят коя ще е печелившата страна. — Пьотър се засмя страховито в мрака. — Вордариан е твърде млад, за да помни Войната на лудия император Юри. Толкова по-зле за него. Бързото начало му осигури достатъчно успехи, но не мисля, че ще постигне много повече.
— Колко бързо… се случи всичко.
— Да, бързо. Когато бях по обяд в столицата, нямаше какъвто и да било намек за неприятности. Сигурно е започнало веднага, щом съм тръгнал.
И двамата усетиха внезапен хлад, който нямаше нищо общо с дъжда, щом си спомниха защо Пьотър бе предприел онова пътуване.
— Столицата… има ли голяма стратегическа стойност? — смени темата Корделия, тъй като нямаше желание да бърка отново в раната.
— Би могла да има в някои войни. Но не и в тази. Това не е война за завладяване на територии. Чудя се дали Вордариан го разбира? Това е война за лоялност, за умовете на хората. Материалните неща имат само временна тактическа стойност. Обаче Ворбар Султана е комуникационен център, а комуникациите имат огромно значение. Но не е единственият център. Ще свърши работа и второстепенната съобщителна мрежа.
«Ние изобщо не разполагаме с комуникации» — помисли си мрачно Корделия. — Тук — изложени на дъжда сред горите.“
— Но ако Вордариан точно в момента държи Имперската военна щабквартира…
— Това, което държи той в момента, освен ако не греша, е огромно здание, в което цари пълен хаос. Съмнявам се, че и една четвърт от хората са на поста си, а половината от тях замислят саботажи в полза на страната, на която тайно симпатизират. Останалите са навън и търсят убежище или се опитват да изведат семействата си от града.