— Дали капитан Ворпатрил ще бъде… дали Вордариан ще безпокои лорд и лейди Ворпатрил? — Алис Ворпатрил трябваще скоро да роди. Когато бе посетила Корделия в Имперската щабквартира — само преди десетина дни! — плавната й походка се бе превърнала в тежко, тромаво клатушкане, а коремът й бе силно издут. Лекарят й бил обещал голямо момче. Иван — така щели да го кръстят. Детската стая била напълно готова, беше изпъшкала тя, намествайки неудобно корема в скута си, и сега щяло да е подходящ момент… Сега вече не беше подходящ момент.
— Падма Ворпатрил ще оглави списъка. Сега той и Арал са последните потомци на принц Ксав, ако някой е достатъчно глупав, за да поднови отново онзи проклет спор за наследство. Или пък ако се случи нещо с Грегор. — При последните си думи той стисна зъби, сякаш можеше да спре хода на съдбата.
— А лейди Ворпатрил с бебето?
— Може би не Алис Ворнагрил. Но момчето сто на сто.
Доста опасна тема, поне за момента.
Най-после вятърът утихна. Корделия можеше да чуе как конете дъвчат растенията: едно непрестанно хруп-хруп-хруп.
— Конете няма ли да се прихванат с термични сензори? А и ние също, въпреки че свалихме енергийните си клетки. Не разбирам как не са успели да ни открият толкова време. — Дали войниците точно сега не бяха над тях и не ги наблюдаваха от облаците?
— А, всички хора и животни по тези хълмове ще се прихванат с термичните им сензори, стига да започнат да ги насочват правилно.
— Всички? Не забелязах нито едно живо същество.
— Досега минахме покрай двайсетина ферми. Ще прихванат всички хора, с кравите, козите, елените и децата. Ние сме сламки в копа сено. И все пак няма да е зле скоро да се разделим. Имам една-две идеи, ако успеем да стигнем прохода Ейми Пас рано сутринта.
След известно време, когато непрогледният мрак започна да изсветлява, Ботари отново я избута върху гърба на Роуз. През дърветата бе започнала да се процежда бледата светлина, предхождаща зазоряването. Водена от Ботари, Корделия се вкопчи в седлото в беззвучното си страдание. През първите двайсет минути от ездата Грегор още спеше с отворена уста, отпуснат и блед в прегръдките на Пьотър.
Усилващата се светлина показа опустошенията на нощта. Ботари и Естерхази бяха кални и изподрани, кафяво-сребристите им униформи бяха измачкани. Ботари беше дал якето си на Грегор и сега бе по риза без яка и приличаше на осъден престъпник, когото отвеждат на гилотината. Зелената генералска дреха на Пьотър бе в сравнително добро състояние, но обраслото му лице с кръвясали очи бе като стърнище. Самата Корделия се чувстваше безнадеждно изпомачкана, мокра и мръсна.
„Можеше и да е по-лошо. Можех да съм все още бременна. Ако умра сега, поне ще умра само аз.“ Дали точно сега мъничкият Майлс бе на по-безопасно място от нея? Анонимен в репликатора си на някоя лавица в секретната лаборатория на Вааген и Хенри? Можеше само да се моли да е така, дори и да не бе в състояние да повярва. „Ей, вие, бараярски копелета, по-добре да оставите момчето ми на мира.“
Лъкатушеха по дългия склон. Въпреки че се движеха ходом, конете дишаха тежко и се препъваха в корени и камънаци. Спряха на дъното на малка седловина. И конете, и хората пиха от тъмния поток. Естерхази отново разхлаби такъмите на конете, почеса ги под оглавниците и те започнаха да пъхат ноздрите си в празните му джобове. Мъжът им мълвеше извинения и насърчителни думи.
— Всичко е наред, Роузи, довечера ще можеш да си починеш. Само още няколко часа. — Това бе по-добър инструктаж, отколкото някой изобщо се бе погрижил да даде на Корделия.
Естерхази остави конете на Ботари и заедно с Пьотър се изкатериха по склона към гората. Грегор си бе намерил занимание: събираше трева и хранеше животните. Те опитваха с устни местните бараярски растения и ги изплюваха — очевидно не бяха вкусни. Момчето продължаваше да вдига падналите снопчета трева и отново им ги предлагаше, опитвайки се да ги натика в устите им.
— Какво възнамерява да прави графът, знаеш ли? — попита Корделия.
Ботари сви рамене.
— Да се свърже с някого. Иначе няма да успеем.
Не й оставаше нищо друго освен да се съгласи. Тя легна отново и се заслуша за леколети, но чу само бълбукането на малкото поточе, подемано от къркоренето на празния й стомах. Наложи й се да се надигне веднъж, за да попречи на гладния Грегор да опита лично някои от евентуално отровните растения.
— Но конете ги ядат — възрази той.
— Не! — Корделия потръпна, когато си представи неблагоприятните биохимични и хистаминни реакции. — Това е един от първите навици, които трябва да усвоиш в Бетанския Астрономически план, разбираш ли? Никога не лапай непознати неща, докато не бъдат изследвани в лабораторията. Всъщност избягвай да докосваш и очите, устата и лигавиците си.