— По-добре, отколкото очаквах, наистина. Карай, карай.
Покривът се затвори херметически и се издигнаха във въздуха. Цветните лампички на пулта за управление осветяваха лицата на Ку и на Дру. Един технологичен пашкул. Корделия хвърли поглед към пулта над рамото на Друшнакови, а после вдигна очи към покрива. Да, зад тях летяха тъмни сенки — стражеви военни леколети. Ботари също ги видя и присви одобрително очи. Някаква малка частица от него се отпусна.
— Радвам се да ви видя и двамата… — Някакво недоловимо потрепване в езика на телата им, някаква скрита резервираност не й позволи да прибави „отново заедно“. — Разбирам, че онова обвинение за саботажа срещу комуникационния пулт е отпаднало, нали?
— Веднага щом имахме възможността да спрем и да подложим на разпит с наркотик капрала, който беше на пост, миледи — отвърна Друшнакови. — Не му стигна смелост да се самоубие преди разпита.
— Той ли е бил саботьорът?
— Да — отвърна Куделка. — Възнамерявал е да избяга при войските на Вордариан, щом пристигнат да ни заловят. Очевидно Вордариан го е подкупил още преди месеци.
— Това говори, че имаме проблеми със сигурността. Нали?
— Предал е информация относно маршрута ни в деня на опита за покушение със звуковата граната. — Куделка потри синусите си при спомена за атентата.
— Значи Вордариан е бил зад това?
— Напълно сигурно. Но часовият очевидно не знае нищо за солтоксина. Обърнахме го наопаки. Не е бил голям конспиратор, просто едно оръдие.
Отвратителен поток на мисли, но:
— Докладва ли вече Илян?
— Още не. Адмирал Воркосиган се надява, че се крие в столицата, ако не е бил убит в първата схватка.
— Хм. Е, ти ще се радваш да научиш, че Грегор е добре…
Куделка вдигна ръка и я прекъсна.
— Извинете ме, миледи. Адмиралът нареди вие и сержантът да не съобщавате нищо за Грегор на никого освен на граф Пьотър или на самия него.
— Добре. Проклетият разпит с наркотик. Как е Арал?
— Добре е, миледи. Заповяда ми да ви осведомя за стратегическата ситуация… — „По дяволите стратегическата ситуация, какво става с бебето ми?“ — …и да отговоря на всичките ви въпроси.
Много добре.
— Какво става с бебето ми? С Пьо… с Майлс?
— Не сме чули нищо лошо, миледи.
— Какво означава това?
— Означава, че не сме чули нищо — вметна навъсено Друшнакови.
Куделка я стрелна със сърдит поглед, но тя само сви рамене.
— Липсата на новини може да означава добри новини — продължи Куделка. — Доколкото Вордариан държи столицата…
— И съответно Имперската военна болница — каза Корделия.
— … и обявява имената на заложниците, свързани с когото и да било от нашата командна структура. Досега в списъците не е споменавано за вашето дете. Според адмирала Вордариан просто не разбира, че зародишът се е оказал жизнеспособен. Не знае с какво разполага.
— Все още — язвително каза Корделия.
— Все още — призна неохотно Куделка.
— Добре. Продължавай.
— Цялостната ситуация не е толкова лоша, колкото се бояхме отначало. Вордариан държи Ворбар Султана, собствената си област с нейните военни бази и разполага войски в областта Воркосиган, но само петима графове са се ангажирали като негови съюзници. Около трийсетина от останалите графове са задържани в столицата и не можем да кажем към кого са лоялни, докато Вордариан опира оръжие в главата им. Повечето от останалите двайсет и три области са потвърдили клетвата си към милорд регента. Неколцина от графовете обаче се колебаят — тези, които имат роднини в столицата, или тези, чиито области заемат стратегически позиции като потенциални бойни полета.
— А космическите сили?
— Точно бях стигнал до тях, да, миледи. Повече от половината от доставките им тръгват от портовете за совалки в областта на Вордариан. За момента все още не дават конкретен отговор. Но са отказали да подкрепят открито Вордариан. Ще се присъединят към тази страна, която първа вземе превес. Адмирал Воркосиган изглежда ужасно уверен. — Корделия не можеше да разбере по гласа на лейтенанта дали и той споделя тази увереност. — Но така и трябва. За да поддържа духа. Той твърди, че Вордариан е загубил войната в часа, в който Негри е избягал с Грегор, а всичко останало е само въпрос на маневриране за ограничаване на загубите. Но Вордариан е заловил принцеса Карийн.
— Несъмнено една от загубите, които Арал бърза да ограничи. Добре ли е тя? Не са ли й сторили нещо главорезите на Вордариан?
— Доколкото знаем, не. Изглежда, е под домашен арест в собствените си покои в императорската резиденция. Там са затворени няколко важни заложника.
— Разбирам. — Тя погледна Ботари, който не бе променил изражението си. Корделия го почака да попита за Елена, но той не каза нищо. При споменаването на Карийн Друшнакови погледна мрачно в нощта.