Облечен в парадна зелена униформа, Вордариан седеше седнал на канапе с белезникава копринена тапицерия, а до него беше принцеса Карийн. Тъмната й коса бе вдигната строго над овалното й лице със скъпоценни шноли. Носеше строго официална черна рокля.
Вордариан каза само няколко встъпителни думи, призовавайки за вниманието на зрителите. После кадърът показа голямата зала на Съвета на графовете в замъка Ворхартунг. Камерата се спря на лорд-попечителя на председателския кръг, накичен с всичките отличия на сана си, но не показа какво е насочено към главата му. Нещо в непрекъснатите му погледи настрани, вместо към самата камера, накара Корделия да си представи въоръжен до зъби мъж, или може би цял взвод, застанал откъм тази скрита страна.
Лорд-попечителят вдигна един пластмасов лист и започна:
— С оглед на създалото се положение съм длъжен да заявя, че…
— Ах, хитрец такъв! — измърмори Вортала, а Куделка натисна паузата на визора и попита:
— Моля, господин министър?
— С това „с оглед на… съм длъжен“ той просто се дистанцира от думите, които ще прочете. Добре, Георгос, добре — обърна се Вортала към замръзналата фигура на екрана. — Продължавайте, лейтенант, не исках да ви прекъсвам.
Образът на холовизора продължи:
— …след подлото убийство на малолетния император Грегор Ворбара и измяната към свещените клетви от страна на провалилия се узурпатор Воркосиган, Съветът на графовете обявява измамника регент за свален, прогонен, лишен от власт и извън закона. Днес Съветът на графовете утвърди комодор граф Видал Вордариан за премиер-министър и изпълняващ длъжността регент на вдовстващата принцеса Карийн Ворбара, съставяйки спомагателно правителство, докато бъде намерен нов наследник, който да бъде утвърден от Съвета на графовете и Съвета на министрите при пълен кворум.
Той продължи с други законови формули, докато камерата обхождаше залата.
— Замрази го, Куделка — каза Вортала. — Ха! Не присъства дори и една трета. Няма кворум. Кого мисли, че заблуждава?
— Отчаян човек, отчаяни мерки — промърмори Канциан, когато Куделка отново пусна холовизора.
— Виж Карийн — каза Воркосиган на Корделия. Камерата се върна отново при Вордариан и принцесата. Вордариан продължи да говори и на Корделия й трябваше само миг, за да разбере факта, че с фразата „личен закрилник“ той обявява годеж. Ръката му стисна ръката на Карийн, макар че очите му бяха насочени към камерата. Карийн прие подадения й пръстен, без ни най-малко да промени спокойното си изражение. Предаването завърши с тържествена музика. Край. Великодушно им бяха спестени посмъртните коментари в бетански стил. Очевидно никой дори и не питаше обикновените бараярци за каквото и да било, поне докато безредиците не стигнеха мащаби, на които никой не би посмял да не обърне внимание.
— Как би анализирала реакцията на Карийн? — попита Арал.
Корделия вдигна вежди.
— Каква реакция? Как да анализирам? Та тя не каза нито дума!
— Точно така. Изглежда ли ти под влиянието на наркотик? Или някаква принуда? Или наистина е съгласна? Дали е жертва на пропагандата на Вордариан? — Воркосиган раздразнено гледаше празния екран. — Винаги е била резервирана, но това беше най-непроницаемото представление, на което съм присъствал.
— Пусни го пак, Ку — каза Корделия. После го накара да спира в моментите, когато Карийн се виждаше най-добре. Изследваше замръзналото лице, съвсем леко по-безжизнено, отколкото когато визорът не бе спрян. — Не ми се струва да е упоена. А и очите й не поглеждат встрани по същия начин, като тези на лорд-попечителя.
— Тоест никой не я заплашва с оръжие? — попита Вортала.
— Или навярно просто не я интересува — предположи мрачно Корделия.
— Съгласна или принудена? — повтори въпроса си Воркосиган.
— Може би нито едното, нито другото. Занимавала се е с подобни глупости през целия си съзнателен живот… какво очаквате от нея? Тя оцеля след три години брак със Сердж, преди Ецар да я спаси. Сигурно вече е истински експерт по това какво да не казва и кога да не го казва.
— Но да се подчини публично на Вордариан — и то ако смята, че той е отговорен за смъртта на Грегор…
— Какво всъщност смята тя? Ако наистина мисли, че синът й е мъртъв — дори да не вярва, че си го убил ти — единственото, за което й остава да се грижи, е собственото й оцеляване. Защо да го рискува за някаква драматична глупост, ако тя не би могла да помогне на Грегор? Какво ти дължи тя, какво ни дължи в края на краищата? Всички ние я провалихме, поне доколкото знае тя.
Воркосиган трепна.