Корделия продължи:
— Очевидно Вордариан контролира достъпа й до информация. Дори може да са я убедили, че той печели. Тя просто надживява останалите: досега надживя Сердж и Ецар. Може би иска да надживее и теб, и Вордариан. Може би единственото отмъщение за нея е да живее достатъчно дълго, за да се изплюе на гробовете на всички ви.
— Но тя е Вор — промълви един от щабните офицери. — Би трябвало да му се противопостави.
Корделия му отвърна с блестяща усмивка:
— О, но вие изобщо не можете да разберете какво си мисли която и да било бараярска жена по това, което казва пред бараярските мъже. Искреността тук не се възнаграждава, както ви е известно.
Щабният офицер я изгледа неспокойно. Дру се усмихна тъжно. Воркосиган въздъхна. Куделка премига.
— Значи Вордариан започва да се уморява от чакане и се самоназначава за регент — измърмори Вортала.
— И за премиер-министър — отбеляза Воркосиган.
— Наистина се изхвърля.
— А защо не се обяви направо за император? — попита щабният офицер.
— Сондира почвата — каза Канциан.
— И това предстои, малко по-късно в сценария — предположи Вортала.
— Или може би по-рано, ако го притиснем — каза Канциан. — Последната фатална стъпка. Трябва да измислим как да го вбесим още мъничко.
— Няма да чакаме дълго — каза твърдо Воркосиган.
Безизразната маска на лицето на Карийн остана в ума на Корделия през целия ден и се появи отново, когато се събуди на следното утро. Какво ли си мислеше Карийн? А и какво ли чувстваше? Не бе вцепенена, това си личеше. Може би чакаше благоприятен момент. А може би бе изцяло за Вордариан. „Ако знаех какво мисли, щях да зная и какво прави. Ако знаех какво прави, щях да зная какво мисли.“
Твърде много неизвестни в това уравнение. „Ако аз бях на мястото на Карийн…“ Дали тази аналогия бе коректна? Можеше ли Корделия да съди по себе си за някой друг? И можеше ли изобщо някой да съди? Между тях имаше сходства, между нея и Карийн — и двете бяха жени, приблизително на еднаква възраст, майки на заплашени от опасност деца… Корделия взе обувката на Грегор от малката си колекция сувенири от планината и я повъртя в ръка. „Мама се опита да ме грабне обратно, и затова ми я няма обувката. Остана в ръката й. Трябваше да я… завържа по-стегнато сутринта…“
Може би трябваше да се довери на собствената си преценка. Може би знаеше точно какво мисли Карийн.
Когато комуникационният пулт иззвъня, горе-долу по времето на позвъняването от предишния ден, Корделия се хвърли да отговори. Ново излъчване от столицата, нови свидетелства, нещо, което да разкъса кръга на безумието? Но лицето, което се материализира на визора, не бе на Куделка, а на някакъв непознат с отличителните знаци на Разузнаването.
— Лейди Воркосиган — започна почтително той.
— Да?
— Аз съм майор Сиркой, постови офицер на главния портал. Моята работа е да проверявам всички, които идват, а също и да събирам всякакви нови разузнавателни сведения. Преди половин час при нас се появи човек, който твърди, че е избягал от столицата, и отказва доброволно да даде сведения. Потвърдихме неговата претенция, че състоянието му не позволява да го подложим на разпит. Ако се опитаме да го упоим, ще умре. Той непрекъснато моли — всъщност настоява — да разговаря с вас. Може и да е убиец.
Сърцето на Корделия затуптя силно. Тя се наведе към холовизора, сякаш можеше да влезе вътре.
— Носи ли нещо? — попита задъхано тя. — Като резервоар, около половин метър висок, с много мигащи лампички и голям червен надпис да не се преобръща? Изглежда дяволски тайнствено. А името на човека, майоре?
— Не носи нищо, освен дрехите, в които е облечен. Не е много добре. Представи се като капитан Вааген.
— Идвам веднага.
— Не, миледи! Той не е на себе си. Може да е опасен, не мога да позволя…
Тя го остави да говори на празната стая. Друшнакови трябваше да подтичва, за да не изостава от нея. Корделия стигна до кабинетите на Службата за сигурност при главния портал за по-малко от седем минути и спря в коридора да си поеме дъх. Сърцето й щеше да изскочи. Спокойно. Спокойно. Така нямаше да се оправи със Сиркой.
Тя вирна брадичка и влезе в кабинета.
— Кажете на майор Сиркой, че лейди Воркосиган е тук, за да се срещне с него — каза тя на чиновника, който вдигна впечатлено вежди и покорно се наведе над комуникационния пулт.
Сиркой се появи след няколко безкрайни минути.
— Трябва да видя капитан Вааген — заяви Корделия.
— Миледи, може да е опасен — започна Сиркой точно оттам, където тя го бе срязала по-рано. — Може да е програмиран но някакъв неочакван начин и…
Корделия си помисли дали да не го сграбчи за гърлото.