Защо жените на бедняците, които не разполагат със студено пилешко и портвайн за подкрепяне на силите, кърмят без затруднение децата си, а жените на богатите, които ядат и пият най-отбрани неща, не могат да го сторят — този въпрос оставаме засега на вниманието на лекарите и на майките.
Мис Торн, освен това знаеше всичко за зъбите. През последните няколко дни малкия Джони Болд го безпокоеше първият докарващ зъб и с характерното за жените съзаклятничество мис Торн беше в течение на този факт, преди още Елинор да е довършила пилешкото крило. Старата дама веднага препоръча средството, което било много на мода по времето на нейната баба, и предупреди Елинор да се пази от измислиците на днешната медицина.
— Вземете кораловата му гривна, миличка — каза тя, — и я натрийте добре със сок от моркови, трийте я, докато сокът изсъхне, и след това му я дайте да си играе с нея…
— Но той няма коралова гривна — каза Елинор.
— Как така няма?! — почти избухна мис Торн. — Нямал коралова гривна… но как тогава ще му покарат зъбите? А имате ли еликсира на Дафи?
Елинор обясни, че няма. Не бил предписан от мистър Риърчайлд, барчестърския лекар, чиито услуги ползувала. И младата майка спомена някои възмутително модни заместители, препоръчвани от мистър Риърчайлд като привърженик на прогреса.
Мис Торн се намръщи страшно.
— Сигурна ли сте, мила — каза тя, — че този човек наистина знае какво прави? Сигурна ли сте, че няма да погуби вашето момченце? Впрочем — продължи тя с по-мек и изпълнен с тъга тон, изразяващ по-скоро състрадание, отколкото гняв — не зная на кого днес може да се вярва в Барчестър. Виж, доктор Бъмпуел е друго нещо…
— Но, мис Торн, той почина, когато аз бях още съвсем дете!
— Да, миличка, наистина почина! Какъв печален ден беше това за Барчестър! А днешните млади хора (мистър Риърчайлд беше впрочем връстник на мис Торн), за тях дори не знаем откъде идват и кои са, нито пък дали изобщо разбират нещо от работата си.
— Според мен в Барчестър има много способни лекари — възрази Елинор.
— Може и да има, но аз не ги познавам, а и всички са съгласни, че днешните лекари не могат да се сравняват с едновремешните. Това бяха талантливи, внимателни, образовани хора. А днес всеки аптекарски чирак може да се нарече доктор. Според мен в наши дни образованието не се смята за задължително.
Самата Елинор беше вдовица на лекар и се почувствува донякъде засегната от тези тежки обвинения. Но мис Торн бе толкова добросърдечна, че човек не можеше да се разсърди истински на думите й. Затова Елинор си сръбна още портвайн и дояде пилешкото крило.
— По никой начин не забравяйте, мила моя, сока от моркови и незабавно му купете коралова гривна. Баба ми имаше най-хубавите зъби в графството и ги запази до смъртта си, а тя се помина на осемдесет години. Казваше, че всичко това се дължи на сока от моркови. Не можеше да понася барчестърските лекари. Дори милият доктор Бъмпуел не й харесваше. — Очевидно мис Торн не си даваше сметка, че преди петдесет години доктор Бъмпуел е бил още начинаещ лекар и затова не е било възможно да внушава на тогавашните улаторнски дами повече доверие, отколкото днешните лекари внушаваха на нея.
Архидяконът ядеше с голям апетит и беседваше със своя домакин за саденето на ряпа и за новите жътварски машини, а мистър Торн, който искаше да прояви учтивост към своя гост и се страхуваше, че изгледите за реколтата на ряпа не са много интересна тема за неделен разговор, се стараеше да повдигне всевъзможни църковни въпроси.
— Никога не съм виждал толкова хубава пшеница, каквато имате на нивата зад горичката, Торн. Сигурно е от гуаното? — попита архидяконът.
— Да, от гуаното е. Получавам го от Бристъл. Ще видите, че тук често идват доста богомолци от Барчестър, мистър Еърбин. Те много обичат нашата енория, особено привечер, когато не е много горещо за разходки.
— Много съм им задължен, че днес поне не дойдоха — каза мистър Еърбин. — Колкото по-малко хора има на първата ти проповед, толкова по-добре.
— Купих тон и половина от Брадли на Хай Стрийт — вметна архидяконът. — Пълна измама! Гуаното сигурно няма и пет центнера!
— Този Брадли няма нито една хубава стока — отбеляза мис Торн, дочула името, докато шепнеше нещо на Елинор. — А какъв хубав магазин имаше на същото това място преди него! Уилфред, помниш ли какви хубави неща предлагаше старият Амбълоф?
— Оттогава там се смениха трима души — каза архидяконът, — кой от кой по-лоши. А кой е вашият агент в Бристъл, Торн?