Но през последните пет години силните на деня не биха забравили барчестърското старопиталище — най-различни политически деятели се заемаха енергично с този въпрос. Малко след оставката на мистър Хардинг „Юпитер“ даде много ясни препоръки какво трябва да се направи. В рамките на половин вестникарска колона той успя да разпредели доходите, да преустрои сградата, да сложи край на всички свади, да възстанови добрите чувства, да обезпечи мистър Хардинг и да постави нещата на такава основа, от която да изпитат задоволство всички — и градът, и епископът, и страната като цяло. Мъдростта на този план бе потвърдена от големия брой твърде обстойни писма до редакцията на „Юпитер“, носещи подписи „Здрав разум“, „Веритас“ или „Любител на честната игра“, които даваха израз на възхищението на своите автори от публикуваната статия. Колкото и да е странно, във вестника не се появи нито едно критично писмо, следователно такова не е било изобщо написвано.
Но хората не повярвали на Касандра и дори мъдростта на „Юпитер“ си остава понякога нечута. Въпреки че на страниците на „Юпитер“ не бяха предложени други планове, реформаторите на църковната благотворителност енергично разгласяваха как според тях може да се изправи отново на крака Хайрамовото старопиталище. Един особено ерудиран епископ използува първия подходящ случай, за да спомене за този проблем в Горната камара, давайки да се разбере, че е разменил мнения по въпроса със своя събрат — негово преосвещенство Барчестърския епископ. В Горната камара радикалният депутат на Стейлибридж внесе предложение Хайрамовият фонд да бъде използуван за просвещение на бедните селяни, като разказа забавни анекдоти за суеверието и странните привички на тези селски труженици. Един автор на политически памфлети издаде брошура, озаглавена „Кои са наследниците на Джон Хайрам?“, която имаше за цел да формулира непогрешими правила за управлението на всички заведения от този род. Накрая един член на правителството обеща, че на следващата сесия на Парламента ще бъде внесен кратък законопроект, който да определи положението на барчестърския приют и на сродните нему заведения.
На следващата сесия законопроектът, противно на обичайната практика, беше наистина внесен. Други проблеми вълнуваха тогава хората. Над нацията бе надвиснала заплахата от голяма война и въпросът за наследниците на Хайрам, изглежда, не интересуваше много хора нито в Парламента, нито вън от него. Проектът обаче мина някак си незабелязано на първо и второ четене, както и през останалите единадесет етапа, без да срещне никаква опозиция. Какво ли би казал Джон Хайрам, ако можеше да предвиди, че четиридесет и пет достопочтени джентълмени ще се нагърбят със създаването на закон, който променя целия смисъл на неговото завещание, без изобщо да разбират какво вършат? Можем само да се надяваме, че поне заместник-министърът на вътрешните работи разбираше какво върши, защото именно на него беше възложен този въпрос.
Както и да е, законът бе приет и към началото на настоящия разказ бе вече постановено, че и занапред в барчестърското старопиталище трябва да бъдат приютени дванадесет старци с по един шилинг и четири пенса на ден за всеки от тях, че ще бъде построен нов дом за дванадесет стари жени с по един шилинг и два пенса на ден, че ще бъде назначена икономка с годишна заплата седемдесет фунта и квартира, домакин с годишна заплата сто и петдесет фунта и накрая управител с годишна заплата четиристотин и петдесет фунта, който да се грижи за духовните нужди на всички питомци и за телесните нужди на мъжкото крило. Както и досега, епископът, деканът на катедралата и управителят трябваше да се редуват при избора на питомците, а на епископа бе възложено да назначава служебните лица. Нито дума не бе казана във връзка с това, че за управител следва да бъде назначен преценторът на катедралата — не се споменаваше нищо и за правото на мистър Хардинг да заеме този пост.
Но за предстоящото прилагане на реформата беше оповестено едва няколко месеца след смъртта на стария епископ, почти веднага след като неговият приемник встъпи в длъжност. Новият закон и новият епископ бяха измежду първите резултати от дейността на новото правителство или по-точно на правителството, което само за малко бе отстъпило властта на своите съперници, а епископ Грантли се помина, както вече видяхме, точно в края на този кратък срок.