— Тази сутрин бях в Пудингдейл, госпожо, и се видях с мистър Куивърфул. Мистър Куивърфул изостави своите претенции във връзка със старопиталището, тъй като узна, че мистър Хардинг желае да се върне на своето старо място. При тези обстоятелства аз посъветвах настойчиво негово преосвещенство да назначи мистър Хардинг.
— Мистър Куивърфул не е изоставял нищо — заяви мисис Прауди с подчертано властен тон. — Негово преосвещенство му е дал дума и тя трябва да бъде удържана.
Епископът все още пазеше мълчание. Той жадуваше да повали своя стар неприятел в праха под нозете си. Новият му съюзник го бе уверил, че няма нищо по-лесно от това. Съюзникът стоеше сега до неговото рамо, готов да му помогне, и все пак смелостта му измени. Толкова е трудно да победиш, когато не можеш да се опреш на нито една победа в миналото. Никак не е лесно за един петел, който е бил вече изгонен от своя двор, да събере смелост и отново да заеме гордото си място на бунището.
— Може би не бива да се намесвам — каза мистър Слоуп, — но…
— Разбира се, че не бива! — заяви разярената дама.
— Но сметнах за свой неотменен дълг — продължи мистър Слоуп, без да обръща внимание на това прекъсване — да препоръчам на епископа да не пренебрегва правата на мистър Хардинг.
— Мистър Хардинг би трябвало да знае по-добре какво иска! — каза мисис Прауди.
— Ако мистър Хардинг не се завърне в старопиталището, негово преосвещенство ще възбуди значително недоволство не само в епархията, но и навсякъде. Освен това има и причини от по-висш характер: негово преосвещенство, доколкото мога да съдя, смята за свой дълг да удовлетвори в това отношение желанията на един толкова достоен човек и свещеник, какъвто е мистър Хардинг.
— А какво ще стане с училището на деня господен и с празничните богослужения в старопиталището? — осведоми се мисис Прауди и устните й се свиха в нещо като подигравателна усмивка.
— Доколкото разбрах, мистър Хардинг няма възражения против училището — каза мистър Слоуп. — А колкото до службите в приюта, по-добре е този въпрос да се обсъди след назначението му. Но ако откаже решително, страхувам се, че ще трябва да се откажем и ние.
— Вашата съвест, изглежда, е доста спокойна в това отношение, мистър Слоуп!
— Съвестта ми далеч не би била спокойна — възрази той, — ако някоя моя дума или постъпка подтикнеше епископа да вземе необмислено решение по този въпрос. Сега става ясно, че при разговора си с мистър Хардинг аз не съм го разбрал правилно…
— Става ясно също така, че не сте разбрали правилно мистър Куивърфул — каза тя, вън от себе си от гняв. — А защо всъщност се заехте да разговаряте с тях? Кой ви упълномощи да отидете тази сутрин у мистър Куивърфул? Кой ви поръча да се нагърбите с тази работа? Ще ми отговорите ли, сър? Кой ви изпрати днес при мистър Куивърфул?
В стаята се възцари мъртва тишина. Мистър Слоуп бе застанал прав, опрян с ръка на стола си, а първоначалният му израз на тържествена сериозност се смени постепенно с нескрита злоба. Мисис Прауди продължаваше да стои до масата и докато задаваше въпроси на своя враг, удряше с длан по нея с една съвсем неженствена енергичност. Епископът седеше в креслото си, въртеше палци и поглеждаше ту към жена си, ту към капелана, в зависимост от това кой нанасяше поредния удар. Колко приятно би било да решат тази битка помежду си, без да е необходимо да се намесва той! Да се бият, докато единият изгони окончателно другия от руля на епархията, за да може той, епископът, да знае твърдо на кого трябва да се остави да го води. И в двата случая щеше да получи така жадувания покой, но ако имаше някакво предпочитание кой да бъде победител, това предпочитание не беше неблагоприятно за мистър Слоуп.
„Старият дявол е за предпочитане пред новия“ — казва една стара пословица и тя е може би вярна, но епископът не беше още разбрал това.
— Е, ще ми отговорите ли, сър? — повтори мисис Прауди. — Кой ви нареди да отидете тази сутрин при мистър Куивърфул? — Последва ново мълчание. — Ще отговаряте ли, или не, сър?
— Мисля, мисис Прауди, че във всички случаи за мен е по-добре да не отговарям на такъв въпрос — каза мистър Слоуп.
Гласът на мистър Слоуп беше богат на интонации, които той владееше до съвършенство; между тях имаше един елеен тих и един елеен висок тон. Сега той прибягна до първия.
— Изпрати ли ви някой, сър?
— Мисис Прауди — каза мистър Слоуп, — много добре зная колко съм ви задължен за вашата добрина. Зная също, че един джентълмен е длъжен да се отнася учтиво към една дама. Но съществуват и съображения от по-висш характер и аз се надявам, че ще ми бъде простено, ако си позволя сега да се ръководя единствено от тях. По тези въпроси аз съм длъжен да давам отчет само на негово преосвещенство и само той има правото да ме разпитва. Той одобри направеното от мен, одобри го моята съвест и ви моля да ми простите, ако ви заявя, че не се нуждая от ничие друго одобрение.