Сцената в кабинета на епископа отне повече време, отколкото ни беше необходимо, за да я разкажем. Вероятно сме изпуснали да предадем някои подробности. Така или иначе, мисис Куивърфул започна да губи търпение и да се опасява, че на фермера Събсойл ще му омръзне да я чака, когато мисис Прауди най-после се появи. О, кой би могъл да опише с какъв трепет в майчинското си сърце се взря молителката в лицето на видната дама, за да прочете там обещание за дом, заплата, осигурен и спокоен живот или присъда, обричаща ги на продължителна и все по-голяма мизерия! Нещастна майко! Клета съпруго! Ти не видя там нищо утешително!
— Мисис Куивърфул — сурово и без да седне, започна мисис Прауди, — оказва се, че съпругът ви се е държал много малодушно и глупаво.
Мисис Куивърфул веднага стана на крака, убедена, че е неприлично да продължава да седи, докато съпругата на епископа стои права. Но тя беше помолена и даже принудена да седне отново, за да може мисис Прауди да й прочете своите наставления, гледайки я отгоре. Ако един джентълмен остане седнал, като кара другия да стои прав пред него, това се счита за оскърбление. Предполагаме, че същото правило е в сила и при дамите. Често пъти това наистина е така, но ние сме склонни по-скоро да твърдим, че неудобството и тягостното чувство за нищожност, които изпитва в подобни случаи правостоящият, не могат по никой начин да се сравнят с презрението, което дадена знатна особа засвидетелствува към своя посетител с поканата си към него да седне, докато самият домакин продължава да стои и да говори прав. Подобно нарушение на добрите маниери означава в превод следното: „Общоприетите правила за учтивост изискват да ви поканя да седнете; ако не сторя това, ще ме обвините във високомерие и липса на възпитание; ще се подчиня на установените обичаи, но не желая да се поставя на равна нога с вас. Вие можете да седнете, но аз няма да седна до вас. Сядайте, щом ви казвам, а аз ще разговарям с вас прав!“
Точно това искаше да каже мисис Прауди и мисис Куивърфул, макар от вълнение и тревога да не можа да разбере целия смисъл на тази маневра, все пак веднага почувствува нейното въздействие. Тя беше объркана и в смущението си направи повторен опит да стане.
— Моля ви, седнете, мисис Куивърфул, недейте става от мястото си! Вашият съпруг, както вече казах, се е държал невероятно малодушно и глупаво. Не е възможно, мисис Куивърфул, да се помогне на хора, които сами не искат да си помогнат. Страхувам се, че сега не мога да направя вече нищо за вас по този въпрос.
— О, мисис Прауди, не говорете така! — възкликна отново бедната жена и отново скочи на крака.
— Много ви моля да седнете, мисис Куивърфул. Наистина се страхувам, че не ще мога да направя нищо повече за вас. На вашия съпруг, кой знае защо, му е хрумнало да се откаже от това, което бях упълномощена да му предложа. Естествено епископът очаква от своите свещеници да си дават сметка какво вършат. Какво ще бъде неговото… какво ще бъде нашето окончателно решение по този въпрос, сега за сега не мога да ви кажа. Като се има предвид колко многобройно е вашето семейство…
— Четиринайсет дечица, мисис Прауди, четиринайсет! И едва стига за хляба… едва за хляба! Какво изпитание за децата на един свещеник, какво изпитание за човек, който винаги е изпълнявал най-добросъвестно дълга си! — Тя не каза нито дума за себе си, но сълзите се стичаха по изпъкналите й, загрубели скули, по които прахът на августовските пътища бе оставил своите следи.
На тези страници мисис Прауди не е изобразена като много приятна или много любезна дама. Авторът не е имал за цел да предразположи читателя в нейна полза. Правило е всички романи да имат по един мъжки и по един женски ангел, както и по един дявол от двата пола. Ако предположим, че това правило е в сила и тук, то ролята на женски дявол е отредена явно на мисис Прауди. Но тя не беше чак толкова черна. Под нейния твърд корсет също биеше сърце, макар и вероятно с не много големи размери и във всеки случай не леснодостъпно. Мисис Куивърфул обаче успя да получи достъп до него и мисис Прауди доказа, че все пак е жена. Дали заради четиринадесетте деца, останали почти без хляб, а сигурно и без дрехи, или заради благородното занятие на бащата, или пък заради примесените с прах сълзи по лицето на майката, не се наемаме да кажем. Тъй или иначе, мисис Прауди беше трогната.