Миналия път бях неблагоразумен и прекалено рязък, като се има предвид разликата във възрастта между Вашия баща и мен. Надявам се, че сега той ще приеме моите извинения. Смея да се надявам също така, че с Ваша помощ и благодарение на благочестивите Ви усилия ще ни се удаде все пак да открием при това старо богоугодно заведение такова училище на деня господен, което с божията милост и подкрепа да се превърне в истинска благословия за бедните от нашия град.
Вие без съмнение си давате сметка за поверителния характер на това писмо, който се обуславя от самата тема. Но то е предназначено, разбира се, и за Вашия баща, ако сметнете за нужно да му го покажете.
Надявам се, че моят малък приятел Джони е здрав както винаги — сладкото, мило момченце! Продължава ли все така буйно да посяга на тези прекрасни, дълги, копринени къдрици?
Уверявам Ви, че Вашите приятели чувствуват много остро отсъствието Ви от Барчестър, но би било жестоко да Ви упрекваме за този престой сред поляните и цветята в едно толкова горещо време.
Оставам, драга мисис Болд, искрено Ваш:
Обадая Слоуп
Барчестър, петък“
Като цяло това писмо нямаше да бъде толкова лошо, особено като се има предвид намерението на мистър Слоуп да постигне голяма интимност в отношенията си с Елинор, ако не се споменаваше за къдриците. Джентълмените не пишат на дамите за техните къдрици, освен ако не са наистина много близки с тези дами. Но от мистър Слоуп не можеше да се очаква да знае това. Много му се искаше да придаде на своето послание нотка на нежност, но все пак реши, че няма да е твърде разумно, тъй като то непременно щеше да бъде показано на мистър Хардинг. Той би настоял върху строго личния характер на писмото и би помолил Елинор да не го показва на никого, ако не знаеше, че тази забрана, все едно, няма да бъде зачетена. Затова мистър Слоуп укроти страстта си, не се подписа „предано Ваш“ и се задоволи с комплимента за къдриците.
След като завърши писмото, той го занесе в дома на мисис Болд, научи от прислужницата, че следобед за Плъмстед ще бъдат изпратени някои неща, и й го предаде с цял куп наставления.
Засега ние ще останем с мистър Слоуп до края на деня, а към писмото и съдбоносните последици от него ще се върнем в следващата глава.
Има една стара песничка, която дава много добър съвет на ухажорите:
С първата любов завършѝ,
преди да се впуснеш във друга.
Мистър Слоуп не познаваше това мъдро правило, така че, след като написа писмото до мисис Болд, той реши да направи посещение на синьора Нерони. Всъщност не беше лесно да се каже коя бе новата любов и коя — старата, доколкото те и двете почти едновременно поразиха сърцето на мистър Слоуп. Може би той не виждаше нищо лошо в това да вземе на прицел и двете. Но да се стреля по два заека с лъка на Купидон, е винаги опасно. Никой мъж не бива да забравя, че опитвайки се да седне на два стола, може да падне на земята.
Всъщност мистър Слоуп ухажваше мисис Болд под влияние на добрите си инстинкти, а синьората — под влияние на най-лошите. Ако покори вдовицата, никой не би го упрекнал в нищо. Ти, о читателю, както и аз, и другите приятели на Елинор бихме научили за такава победа с голямо разочарование и отвращение, но би трябвало да се сърдим на Елинор, а не на мистър Слоуп. Епископът (както мъжката, така и женската му половина), деканът и катедралното духовенство, а и всички свещеници на епархията не биха могли да намерят нищо осъдително в подобен съюз. Дори самата конвокация, този тайнствен и могъщ синод, не би могла да го обвини в нищо. Хиляда фунта годишен доход и една красива съпруга никак не биха накърнили гласа на обаятелния проповедник, нито биха хвърлили сянка върху почтеността и благочестието на този образцов свещеник.
Но съвсем други бяха перспективите на неговото познанство със синьора Нерони. Първо, той знаеше, че съпругът й е жив, следователно не можеше да я ухажва с честни намерения. Освен това в нея нямаше нищо, което да го подтикне към ухажване с честни намерения дори ако то беше възможно. Тя не само беше без зестра, но и нещастието й я правеше негодна за жена на човек, който се нуждае от пълноценна спътница в живота. Мистър Слоуп знаеше много добре, че тя е един безпомощен, завинаги прикован към леглото инвалид.