— Кажете по-добре на един архиепископ, мистър Слоуп — уточни синьората.
Нещастникът! Тя беше много жестока с него. При този намек за неговата професия той пак се завъртя на карфицата си. Опита се все пак да се усмихне и й отправи нежен упрек да не се шегува с нещо, което е от такова изключително значение за него.
— На какви само глупачки ни правите вие мъжете! — отвърна тя. — Мамите ни както си искате! И от всички мъже вие, свещениците, намирате най-изкусните, най-ласкавите слова. А сега ме погледнете в очите, мистър Слоуп, смело и открито.
Мистър Слоуп я погледна със страстен копнеж и отново се опита да хване ръката й.
— Казах ви да ме погледнете смело, мистър Слоуп, но ограничете смелостта си само до очите!
— О, Мадлин! — въздъхна той.
— Да, моето име е Мадлин — каза тя, — но обикновено само най-близките ми роднини ме наричат така. А сега погледнете ме в очите, мистър Слоуп. Вие сякаш казахте, че ме обичате?
Мистър Слоуп никога не беше казвал това. Той бе дошъл тук без каквито и да било определени планове; във всеки случай имаше намерение да ухажва дамата на сърцето си без подобни изявления. Сега обаче за него стана абсолютно немислимо да отрича любовта си. Не му оставаше друго, освен да коленичи в забрава и да се закълне, че я обича така, както никой никого още не е обичал.
Синьората изслуша пламенните му думи, без да трепне и без да даде какъвто и да е признак на учудване.
— А сега ми отговорете на един друг въпрос — каза тя. — Кога ще се жените за моята скъпа приятелка Елинор Болд?
Горкият мистър Слоуп се гърчеше като в предсмъртна агония. В положението, в което се намираше, беше много трудно да намери подходящ отговор. А мълчанието му само би потвърдило отправеното обвинение. По-добре би било веднага да се признае за виновен.
— А защо ме обвинявате в такова лицемерие? — каза той.
— В лицемерие ли? Не съм казала нищо за лицемерие. В нищо не съм ви обвинявала и не ви обвинявам. Моля ви, не се оправдавайте пред мен. Вие се кълнете, че сте роб на моята красота, а сте пред сключване на брак с друга жена. Според мен това е по-скоро комплимент. Оправданията си трябва да запазите за мисис Болд. Сигурно няма да ви е лесно да се защитите пред нея — освен ако не успеете да запазите всичко в тайна. Вие, свещениците, сте по-изобретателни от другите мъже.
— Синьора, аз ви признах любовта си, а вие искате да ме направите за посмешище.
— За посмешище ли? Боже господи, какво иска този човек? Хайде, отговорете ми спокойно, но след като добре сте си помислили — не се ли готвите да се жените за мисис Болд?
— Не — каза той. И докато произнасяше тези думи, изпитваше едва ли не отчаяна омраза към тази жена, която въпреки волята си обичаше с отчаяна любов.
— Но без съмнение тя е ваш идол, нали?
— Съвсем не — каза мистър Слоуп, на когото тази езическа дума беше особено неприятна. Синьората прекрасно разбираше това.
— Странно — каза тя. — Нима не й се възхищавате? За мен тя е съвършено въплъщение на английската красота. А освен това е и богата. Мислех, че е точно онзи тип жена, който би ви привлякъл. Разрешете ми да ви дам един съвет, мистър Слоуп. Оженете се за тази очарователна вдовица — тя ще бъде добра майка на вашите деца и превъзходна стопанка на един свещенически дом.
— О, синьора, как можете да бъдете толкова жестока!
— Жестока ли? — попита тя, сменяйки досегашния си закачлив тон с дълбока сериозност. — Нима това е жестоко?
— Как бих могъл да обичам друга, когато сърцето ми принадлежи единствено на вас?
— Щом това е жестоко, мистър Слоуп, какво бихте казали за мен, ако ви отговоря с взаимност? Какво бихте си помислили, ако ви обвържа, макар и само с любовна клетва и ви обрека на ежедневно покаяние до моята кушетка? Какво мога да дам аз на един мъж в замяна на неговата любов? Ах, скъпи приятелю, вие не разбирате колко тежък е жребият ми.
Мистър Слоуп не беше останал през цялото време на колене. След обяснението си в любов той се изправи веднага щом почувствува, че новосъздалото се положение позволява това, и се опря о гърба на стола. Този изблик на нежност от страна на синьората съвсем го обърка и го накара за миг да си помисли, че е готов да пожертвува всичко, само и само да спечели любовта на своята красавица, независимо от нейния недъг и от семейното й положение.
— Но нима аз не мога да изпитвам съчувствие към вашия жребий? — попита той, като седна на кушетката и побутна масичката с крак.