Но той, глупавият, слаб, любещ баща, не пожела да каже нито една дума, въпреки че тази дума би разсеяла всички съмнения. Щяха да последват потоци от сълзи и след десет минути всички в къщата щяха да разберат истинското положение на нещата. Бащата щеше да бъде на седмото небе. По-голямата сестра щеше да целуне по-малката и да й поиска хиляди извинения. Архидяконът също щеше да се извини, да вдигне вежди в недоумение и да си легне успокоен. А мистър Еърбин… мистър Еърбин щеше да сънува Елинор, да се събуди влюбен и преди да заспи на другия ден, да започне да крои планове за женитба. Но уви, на всичко това не бе съдено да се сбъдне!
Мистър Хардинг бавно сгъна писмото, върна го на Елинор, целуна я по челото и призова над нея божията благословия. След това се запъти унило към своята стая.
Веднага след неговото тръгване на вратата на Елинор се почука отново; предвзетата камериерка на мисис Грантли влезе на пръсти в стаята и поиска да узнае дали мисис Болд ще бъде така любезна да поговори две минути с архидякона в неговия кабинет, ако това не й е неприятно. Архидяконът щял да се чувствува много задължен и нямало да я задържи повече от две минути.
Елинор помисли, че ще й бъде крайно неприятно — тя беше уморена, изтощена и разстроена. Сегашните й чувства към доктор Грантли приличаха на всичко друго, но не и на приятелска привързаност. Но тя не беше страхливка и затова обеща след пет минути да бъде в кабинета. Елинор оправи косите си, сложи бонето и заслиза със свито сърце по стълбите.
Глава двадесет и девета
Сериозен разговор
Има хора, които обожават сериозните разговори, особено когато именно на тях се пада да дават съвети или да четат наставления, и архидяконът беше може би един от тези хора. Но сега той се готвеше за предстоящото обяснение без каквото и да било удоволствие. Въпреки всичките си недостатъци той не беше негостоприемен и не можеше да не почувствува, че като мъмри Елинор под собствения си покрив, нарушава правилата на гостоприемството. Освен това не беше сигурен, че ще успее да се наложи. Жена му бе заявила, че това в никой случай няма да му се удаде, а той обикновено се отнасяше с доверие към нейните думи. Но беше твърдо убеден, че поведението на Елинор е неприлично и че негов дълг е да се опита да я вразуми, затова неговата съвест не му позволяваше да се вслуша в съвета на жена си и спокойно да си легне да спи.
Лицето на Елинор, когато тя влезе в кабинета, съвсем не му подействува окуражително. Обикновено тя беше кротка и внимателна, но сега в очите й имаше нещо, което не улесняваше никак неговата задача. Всъщност тя не беше свикнала да слуша упреци. От ранната й младост никой не бе правил опити да й се кара, освен архидякона, а неговите опити бяха обикновено неуспешни. Но дори и те престанаха след нейната женитба, затова сега, като чу спокойните й стъпки, той почти съжали, че не бе послушал съвета на жена си.
Доктор Грантли започна с извинения за безпокойството, което й бе създал. Тя го помоли да не се тревожи за това, увери го, че да слезе по стълбата, за нея не е никакво безпокойство, след което седна и търпеливо зачака първия удар.
— Мила Елинор — каза той, — надявам се, не се съмнявате, че едва ли имате по-искрен приятел от мен. — Елинор не отговори нищо и той продължи: — Ако имахте брат, сигурно нямаше да ви досаждам с онова, което се готвя да ви кажа. Но при това положение не мога да не мисля, че за вас е утеха да чувствувате до себе си човек, който е загрижен за вашето щастие не по-малко, отколкото ако беше ваш брат.
— Никога не съм имала брат — каза тя.
— Зная, че не сте имали, и затова се обръщам към вас сега.
— Никога не съм имала брат — повтори тя, — но и никога не съм чувствувала нужда от такъв. Татко беше за мен и баща, и брат.