Тя също се изчерви силно. Как можеше да му каже, че е говорил за нея като за бъдеща съпруга на мистър Слоуп!
— Вие най-добре знаете това — каза тя. — Но аз ви питам, като честен и порядъчен човек, бихте ли казали такова нещо за вашата сестра? Не, няма да ви питам за това — продължи тя, забелязвайки неговото мълчание, — няма да ви поставям пред необходимостта да отговаряте на подобен въпрос. Доктор Грантли ми предаде вашите думи.
— Наистина доктор Грантли се обърна към мен за съвет и аз му го дадох. Той ме попита…
— Да, зная, мистър Еърбин. Попитал ви е дали ще бъде редно да ме приема в Плъмстед, ако не прекратя познанството си с един джентълмен, към когото вие и той изпитвате лична неприязън.
— Имате грешка, мисис Болд. Аз не се познавам лично с мистър Слоуп. Никога не съм го виждал.
— Независимо от това вие сте настроен враждебно към него. Не е моя работа да преценявам колко справедливо е това ваше чувство, но мисля, че имах право да очаквам да не намесвате моето име във вашите пререкания. А вие сте го намесили, и то по един най-оскърбителен, най-неприятен за една жена начин. Трябва да призная, мистър Еърбин, че не очаквах такова нещо от вас.
Докато говореше, тя с мъка сдържаше сълзите си, но все пак успя да ги сдържи. Ако се беше отпуснала и заплакала на глас, както често правят в такива случаи жените, той щеше веднага да се размекне, да я помоли за прошка, може би дори да коленичи в краката й и да й се обясни в любов. Всичко би намерило своето обяснение и Елинор щеше да се завърне в Барчестър с облекчено сърце. Колко лесно би простила и забравила тя подозренията на архидякона, ако беше узнала от мистър Еърбин цялата истина! Но какво щеше да стане тогава с моя роман? Тя не заплака и мистър Еърбин не се размекна.
— Вие сте несправедлива към мен — каза той. — Доктор Грантли ме помоли за съвет и аз не можех да не му го дам.
— Доктор Грантли е постъпил много нескромно и нетактично. Аз имам същото право да избирам моите познати, както и той своите. Какво бихте казали, ако бях поискала мнението ви дали е уместно да изгоня доктор Грантли от дома си, защото се познава с лорд Татнъм Корнър? А лорд Татнъм е също толкова неподходящ познат за един свещеник, колкото мистър Слоуп — за една дъщеря на свещеник.
— Не познавам лорд Татнъм Корнър.
— Вие не, но доктор Грантли го познава. Все ми е едно — ако ще да познава всички млади лордове от всички конни състезания на Англия, пак няма да се меся в неговите работи и няма да позволя той да се меси в моите.
— Съжалявам, че трябва да ви възразя, мисис Болд, но след като заговорихте вече с мен по този въпрос, аз съм принуден да ви възразя, още повече че вие ме обвинявате неправилно за онези няколко думи, които бях заставен да кажа във връзка с него. Положението на доктор Грантли му дава само ограничено право да избира своите познати. Ако направи погрешен избор, той ще бъде упрекнат за това. Ако общува с неподходящи хора, епископът ще се намеси. А за вас доктор Грантли е същото, което епископът е за него.
— Не, не съм съгласна! — извика Елинор и скочи на крака, а очите й буквално мятаха мълнии срещу мистър Еърбин. Никога още той не я бе виждал така развълнувана и дори наполовина толкова прекрасна.
— По никой начин не съм съгласна! — повтори тя. — Доктор Грантли няма абсолютно никакви права над мен. Вие двамата май забравяте, че аз не съм съвсем сама в света. Май забравяте, че имам баща. Доктор Грантли, изглежда, винаги е забравял това. Във вашия съвет, мистър Еърбин, бих се вслушала, тъй като бих сметнала, че това е приятелски съвет, а не заповед на наставник към непокорен ученик. Може би нямаше да се съглася с вас — по този въпрос сигурно не бих се съгласила, — но ако се бяхте обърнали към мен с обичайния си тон и с обичайната си откровеност, никога не бих се разсърдила. Но сега… подхождаше ли на един джентълмен, мистър Еърбин, да говори така за мен… с такова неуважение… с такова… Просто не съм в състояние да повторя вашите думи. Не може да не разбирате какво чувствувам. Хубаво ли беше да говорите за мен по този начин и да съветвате съпруга на сестра ми да ме изгони от дома на сестра ми само защото не съм отхвърлила познанството на един човек, чиито религиозни възгледи не одобрявате?
— Не ми остава нищо друго, мисис Болд — отвърна той с бавен, отмерен глас, застанал с гръб към камината и вперил поглед в шарките на килима, — освен да ви предам точно разговора между мен и доктор Грантли.