Няколко минути епископът просто не можеше да дойде на себе си. Мистър Слоуп — декан на Барчестърската катедрала! Идеята за такова преображение никога не би го осенила без странична помощ. Отначало той продължи да мисли защо, по каква причина, на какво основание мистър Слоуп трябва да стане декан на Барчестърската катедрала. Но постепенно ходът на мислите му се измени и той започна да мисли защо, по каква причина, на какво основание мистър Слоуп да не стане все пак декан на Барчестърската катедрала. Той самият бе веднага готов да се откаже от услугите на своя капелан. Ефимерната надежда да използува мистър Слоуп срещу мисис Прауди се бе разсеяла като дим. Бе вече разбрал пълната несъстоятелност на този план. Ако можеше да спи в стаята на капелана вместо в спалнята на съпругата си, планът би имал някакъв смисъл. Но… И така, докато мистър Слоуп продължаваше да говори, епископът все повече стигаше до извода, че той като нищо би могъл да стане декан на Барчестърската катедрала. Убеди го впрочем не красноречието на мистър Слоуп, когото той почти не слушаше, а ходът на собствените му размишления.
— Едва ли е нужно да казвам — продължаваше мистър Слоуп, — че по всички въпроси, свързани с катедралата, моя главна цел ще бъде да действувам, до колкото ми е възможно, съгласно вашите желания. Толкова добре познавам ваше преосвещенство (надявам се, вие също ме познавате достатъчно добре и споделяте тези мои чувства), че не се съмнявам във възможността, която този пост ще ми даде, да допринеса за вашето душевно спокойствие и да разширя сферата на вашето така благотворно влияние. Както вече казах, много важно е да съществува сходство в мненията на висшите длъжностни лица от една и съща епархия. Много се съмнявам дали бих приел подобен пост в епархия, където ще бъда принуден да противореча на моя епископ. Но в случая между нас ще цари възхитително единодушие.
Мистър Слоуп разбра веднага, че епископът изобщо не го слуша, но независимо от това продължи да говори. Знаеше, че доктор Прауди има нужда както да се съвземе от своята изненада, така и да си даде вид, че е бил убеден от сериозни аргументи. Затова той продължи да привежда цял куп основателни доводи, доказвайки, че на тоя свят не би могъл да се намери по-добър декан за Барчестърската катедрала, че и правителството, и широката общественост ще имат само едно желание — именно той, мистър Слоуп, да стане декан на Барчестърската катедрала, но че висши съображения на църковната политика изискват този пост да му бъде предложен от ръцете на самия Барчестърски епископ.
— Но аз наистина не виждам какво мога да направя — каза епископът.
— Ако само споменете за това на архиепископа, ако кажете на негово високопреосвещенство, че намирате такова назначение за особено желателно, че се надявате да сложите по този начин край на разцеплението в епархията — ако изложите всичко това с обичайната си енергичност, сигурно няма да ви е никак трудно да убедите негово високопреосвещенство да каже една дума на лорд В. Разбира се, вие ще дадете на архиепископа да разбере, че не разчитам единствено на неговото застъпничество, че не го молите за милост, че според вашите очаквания аз ще получа този бенефиций по друг път — впрочем това наистина е така, — но че вие много държите негово високопреосвещенство да изрази пред лорд В своето одобрение във връзка с това назначение.
В края на краищата епископът даде исканото обещание. Но той постави все пак едно условие.
— А, да, по въпроса за това старопиталище — каза той по средата на разговора. — Никога досега не съм имал такива неприятности. (И това не беше далеч от истината.) Нали не сте говорили междувременно с мистър Хардинг?
Мистър Слоуп увери своя патрон, че не е говорил.
— Е, щом е така… може би все пак най-добре ще бъде да дадем мястото на Куивърфул. То му беше почти обещано, а той има голямо семейство и е много беден. Общо взето мисля, че най-добре е да изготвите назначение на името на мистър Куивърфул.
— Но, милорд — възрази мистър Слоуп, който все още мислеше, че е необходимо да отстоява своята позиция по този въпрос, за да закрепи неотдавнашната си победа над мисис Прауди, ако деканският пост все пак му се изплъзне. — Но, милорд, аз наистина се страхувам, че…