Преди всичко предстоеше да бъде прекарана една съдбоносна граница. Кой трябваше да се разположи от вътрешната страна на оградата и кой — от външната? Лекомислените биха отговорили на този въпрос, без да се замислят много-много, както нравят винаги: но, разбира се, епископът и прочие ще седнат отвътре, а фермерът Грийнейкър и прочие — отвън. Да, мой неразумни приятелю, но кой ще определи кои са тези „и прочие“? Тъкмо в тези определения се крие цялата сложност на обществения живот. Да посочите на епископа кресло в градината и да сложите фермера Грийнейкър начело на дългата маса, поставена сред ливадата — какво по-просто от това! Но къде бихте настанили мисис Лукълофт, чийто мъж, макар и улаторнски арендатор, ходи на лов с червена куртка, чиито дъщери се учат в барчестърския пансион за благородни девици, чийто селски дом се нарича „Розов храст“ и в чиято гостна има пиано? Госпожици Лукълофт (както сами се наричат) няма да поискат да седнат сред селяндурите. Мисис Лукълофт не би осквернила изискания си тоалет с простата дървена скамейка и не би бъбрила приятелски с мисис Грийнейкър за сметана и патенца. От друга страна, мисис Лукълофт не е и никога не е била подходяща компания за торновци и грантлиевци. А ако мисис Лукълофт бъде допусната в светая светих на изисканото общество, ако на нея самата и на трите й дъщери бъде разрешено да прескочат оградата, тогава защо не и на съпругите и дъщерите на другите арендатори? Засега мисис Грийнейкър се задоволяваше с ливадата, но дали това щеше да бъде така, ако видеше мисис Лукълофт в градината? Да, на бедната мис Торн хич не й беше леко.
А как да раздели гостите си между шатрата и залата? Тя очакваше една графиня, негово високоблагородие Джон и негово високоблагородие Джордж с цял рояк млади дами — лейди Амелия, лейди Розина, лейди Маргарета и т.н., беше поканила цяла глутница баронети и баронетши и — както всички вече знаем — един епископ. Ако ги сложи в градината, никой няма да седне в залата, а ако ги сложи в залата, никой няма да влезе в шатрата. Мислеше да покани вътре по-възрастните и да остави градината на младите влюбени. Но това означаваше да се озове веднага в гнездо на оси. Мистър Пломаси не искаше и да чуе за такова нещо.
— Но моля ви, госпожо! — каза той. — Тук няма да има нито една възрастна дама, освен вас и мисис Клантантрам.
Мис Торн прие тези думи благосклонно, като комплимент за своя здрав разум, но независимо от това нямаше никакво желание да се уедини за закуска с мисис Клантантрам. Тя се отказа от всяка мисъл за предварително разпределяне на гостите и реши да направи опит да сложи епископа в градината, да настани графинята в къщата и да пръсне баронетите, като по този начин разпредели колкото може по-равномерно примамките. Но дори и мистър Пломаси не можа да реши какво да правят със семейство Лукълофт. Е, нека не придирят много. В поканата беше изрично написано, че са канени всички арендатори: ако не искат да се присъединят към тях, може би ще проявят достатъчно здрав разум и няма да дойдат изобщо.
По-нататък мистър Пломаси изрази опасение, че високоблагородните Джоновци и Джорджовци ще пристигнат, облечени в смесени костюми — полусутрешни, полувечерни: атлазени шалчета, рединготи, бледожълти ръкавици и лакирани ботуши, а това облекло ще ги накара да се откажат от упражненията с копие и от атлетическите игри, които мис Торн бе подготвила с толкова любов. Ако лорд Джон и лорд Джордж не яхнат коня и не вземат копието в ръка, за мис Торн нямаше ни най-малко съмнение, че и никой от останалите не би направил това.
— А беше специално споменато — каза тя скръбно, просто изнемогвайки под бремето на грижите, — че ще има спортни игри.
— Игри, разбира се, ще има — рече мистър Пломаси. — Ще се втурнат да задирят младите дами в лавровите алеи. Само такива игри са на мода днес. Ако успеете да качите кавалерите на конете, младите дами ще се намусят.
— А не могат ли да гледат, както са правили това прабабите им? — попита мис Торн.
— Според мен днешните дами не се задоволяват да гледат отстрани. Каквото правят мъжете, това правят и те. Ако заповядате да докарат коне с дамски седла и поканите и дамите да вземат участие в състезанието, всичко ще тръгне като по мед и масло.