— Да, разбира се — каза лейди Де Курси. — Тоест няма съмнение, че си слага. Но кажете, мисис Прауди, коя е онази жена на кушетката в гостната? Ето, застанете тук, и ще я видите…
И графинята заведе мисис Прауди там, откъдето би могла ясно да види така добре запечаталите се в паметта й лице и фигура на синьората.
Но и синьората я видя не по-малко ясно.
— Вижте, вижте! — каза тя на мистър Слоуп, който продължаваше да стои до нея. — Ето духовната и светската власт на Барчестър в съюз срещу моята нещастна особа. Залагам гривната си, мистър Слоуп, срещу вашата следваща проповед, че те са заели тази позиция само за да ме разкъсат на парчета. Е, не мога да се хвърля в боя, но знам как да се защитя, ако неприятелят се приближи.
Но неприятелят имаше вече опит. Двете нямаше да постигнат нищо, ако влезеха в съприкосновение със синьора Нерони, а тук в градината, отдалечени на безопасно разстояние, можеха да злословят колкото си искат по неин адрес.
— Това е онази ужасна италианка, лейди Де Курси; сигурно сте чували за нея.
— Каква италианка? — учуди се нейна светлост, предвкусвайки нещо пикантно. — Доколкото си спомням, не съм чула за никаква италианка по нашите места. А и не прилича на италианка.
— Не може да не сте чували — каза мисис Прауди. — Наистина тя не е съвсем италианка. Това е дъщерята на доктор Станъп, пребендария. Нарича себе си синьора Нерони.
— Оооо! — възкликна графинята.
— Бях сигурна, че сте чували за нея — продължи мисис Прауди. — Не зная нищо за нейния съпруг. Казват наистина, че имало някакъв човек на име Нерони. Мисля, че тя действително се е омъжила за подобна личност в чужбина, но нямам никакво понятие кой и какъв е той.
— А-а-а-а! — каза графинята, кимайки многозначително с глава при всяко „а“, което се откъсваше от устните й. — Сега си спомням. Джордж спомена нещо за нея. Джордж знае цялата й история. Джордж е чул за нея в Рим.
— Във всеки случай тази жена е противна — рече мисис Прауди.
— Непоносима — каза графинята.
— Веднъж тя се промъкна в двореца, преди още да науча каква е, и не мога да ви опиша колко непристойно беше нейното поведение.
— Нима? — попита графинята възхитена.
— Непоносимо — каза прелатшата.
— Но защо е легнала на кушетката? — попита лейди Де Курси.
— Има само един крак — отвърна мисис Прауди.
— Само един крак! — повтори лейди Де Курси, която малко се смути от този недъг на синьората. — От рождение ли?
— О, не! — каза мисис Прауди и нейна светлост почувствува известно успокоение. — Била си е с два крака. Но този синьор Нерони й нанесъл, както изглежда, такъв побой, че единият е трябвало да бъде ампутиран. Във всеки случай тя не може да си служи с него.
— Горкото създание! — въздъхна графинята, която от собствен опит познаваше изпитанията на съпружеския живот.
— Да — съгласи се мисис Прауди, — човек би могъл да я съжали въпреки миналото й, ако поне сега умееше да се държи прилично. Но нищо подобно! По-нагла твар никога не съм виждала.
— Точно така — каза лейди Де Курси.
— А поведението й с мъжете е толкова безобразно, че не бива да бъде допускана в нито един порядъчен дом.
— О! — възкликна графинята, отново радостно оживена и безжалостна.
— Нали видяхте онзи мъж до нея — червенокосия свещеник?
— Да, да.
— Тя просто го погуби. Епископът… впрочем вината е по-скоро моя — именно аз го доведох от Лондон в Барчестър. Той е нелош проповедник, инициативен млад човек и затова го представих на епископа. Но тази жена, лейди Де Курси, го хвана в своите мрежи и така го компрометира, че ще бъда принудена да настоявам за неговото изгонване от двореца, а не бих се учудила, ако бъде лишен дори и от сан!
— Какъв глупак! — възмути се графинята.
— Вие не знаете на какви подли интриги е способна тази жена — каза мисис Прауди, спомняйки си за своите разкъсани волани.
— Но нали казвате, че има само един крак!
— Толкова е коварна, че сякаш има десет. Погледнете само очите й, лейди Де Курси. Виждали ли сте такива очи у някоя порядъчна жена?
— Не, мисис Прауди, никога не съм виждала.
— А нейната наглост, а гласът й! Много жалко за горкия й баща — той е много свестен човек.
— Доктор Станъп, нали?
— Да, доктор Станъп. Един от нашите пребендарии — добър, порядъчен човек. Учудвам се само, че позволява на дъщеря си да се държи по този начин.