— Сигурно е безсилен да й попречи — каза графинята.
— Но той е свещеник, лейди Де Курси! Би трябвало поне да й забрани да се явява пред хората, ако не може да я накара да се държи прилично в къщи. Но той е достоен за съжаление. Струва ми се, че животът му съвсем не е лек с всички тях. Онзи маймуноподобен човек с дългата брада и размъкнатите панталони ей там е неин брат. И той не е по-свестен от нея. Двамата със сестра си са безбожници.
— Безбожници! При баща пребендарий?
— А може би и бъдещ декан — каза мисис Прауди.
— Ах, да, бедният доктор Трефойл! — въздъхна графинята, която беше разговаряла с въпросния джентълмен един път в живота си. — Бях толкова разстроена от тази новина, мисис Прауди. Значи, доктор Станъп ще бъде новият декан? Той е от много добро семейство и аз искрено му желая успех, въпреки дъщерята. Може би като стане декан, мисис Прауди, те ще могат по-добре да видят грешките си.
На това мисис Прауди не отговори нищо. Нейната неприязън към синьора Нерони беше толкова дълбока, че не й позволяваше да изпитва каквато и да било надежда за поправянето на грешките й. За мисис Прауди синьората беше безвъзвратно осъдена — една неразкаяла се грешница, лишена завинаги от благодатта на християнското милосърдие, и затова тя можеше да се опива от омразата си, без да разваля това удоволствие с пожеланието да й бъдат опростени греховете.
По-нататъшният разговор между двете сродни души бе прекъснат от появяването на мистър Торн, който трябваше да отведе графинята до шатрата. Всъщност бяха му казали да направи това още преди десетина минути, но той се задържа в гостната около синьората. Тя успя да го забави, да го примами до кушетката и най-после да го накара да седне на един стол до прекрасното й рамо. Рибата клъвна, нагълта въдицата, бе уловена и хвърлена в кошчето. През тези десет минути мистър Торн изслуша цялата история на синьората, представена в избраната от нея светлина. От собствената й уста узна всички мистериозни подробности, за които високоблагородният Джордж бе само намекнал. Разбра, че легналото на кушетката прекрасно създание не е толкова съгрешило пред другите, колкото другите бяха съгрешили пред него. Тя му призна, че е била слаба, доверчива, равнодушна към мнението на хората и затова са я мъчили, мамили и хулили. Разказа му за осакатения си крак, за погубената в самия разцвет младост, за своята ограбена откъм всякакво очарование красота, за разбития си живот и съкрушените надежди и докато говореше, по бузите й се стекоха две сълзи. Да, тя му разказа всички тези неща и помоли за неговото съчувствие.
Какво можеше да направи добродушният, любезен англосаксонски скуайър, освен да й обещае съчувствието си? Мистър Торн обеща да й съчувствува, обеща също да я посети и да види последната издънка на Нероновците, да чуе докрай повестта за страшните римски дни, за веселите и невинни, но опасни часове, отлетели така бързо край бреговете на Комо, обеща да стане довереник на нейните скърби.
Едва ли е необходимо да казваме, че той се отказа от всякакво намерение да предупреди сестра си, че трябва да се пази от опасната гостенка. Беше допуснал грешка — най-голямата в живота си. Винаги бе смятал високоблагородния Джордж за вулгарен грубиян, а сега окончателно се бе убедил в това. Именно мъже като високоблагородния Джордж погубваха репутацията на жени като Мадлин Нерони. Щеше да й направи посещение в собствения й дом. Беше напълно убеден в правилността на своята преценка. И ако тя се окажеше такава, за каквато я мислеше — една онеправдана, добронамерена, чистосърдечна жена, той щеше да убеди сестра си Моника да я покани в Улаторн.
— Не — каза синьората, когато по нейно настояване той стана и се приготви да я напусне, като заяви, че лично ще се грижи за нея по време на закуската. — Не, не, скъпи приятелю! Налагам решително вето на това ваше намерение. Как, във вашия собствен дом, пред очите на такова общество? Нима искате всяка жена тук да ме намрази и всеки мъж да ме фиксира с поглед? Просто ви заповядвам да не се приближавате повече до мен днес. Елате да ме видите в къщи, мистър Торн, и тогава няма да ви моля да ме оставяте.
Доколкото ни е известно, младежите на двадесет и пет години обикновено гледат на по-възрастните, да кажем, двойно по-възрастните от тях, като на слепци, поне когато става въпрос за женска красота. Това е огромно заблуждение. Жените обикновено не го споделят, но в това отношение мъжете на дадена възраст нямат никакво понятие за природата на мъжете от другите възрасти. Никакъв житейски опит, никакво изучаване на историята, никаква наблюдателност не могат да им помогнат да осъзнаят истината. Мъжете на петдесет години не танцуват мазурка, защото обикновено са твърде пълни и астматични, нито пък седят часове наред на речния бряг в краката на своята повелителка, защото се страхуват от ревматизъм. Но за истинската любов — любовта от пръв поглед, любовта обожание, любовта, която ни лишава от сън, такава любов, дето: