— Какъв срам! — възмути се архидяконът. — Или по-скоро какво безсрамие! Тя е поканена тук като моя гостенка и ако е решила да се опозори, би трябвало да прояви достатъчно деликатност поне да не го прави пред най-близките ми приятели. Но ми е чудно как той се е оказал между поканените. Нима Елинор е имала наглостта да го доведе лично?
На това мистър Еърбин нямаше какво да отговори, пък и не искаше да отговаря. Колкото и да се възмущаваше от Елинор в душата си, нямаше никакво желание да прави това на глас, нито пък беше готов да слуша критики по неин адрес от страна на други хора. Но доктор Грантли беше много разсърден и не пощади своята балдъза. Затова мистър Еърбин се възползува от първата възможност да го остави и се върна в къщата.
Малко след това внесоха синьората. Известно време мистър Еърбин се противопоставяше на изкушението и само й хвърляше по някой поглед отдалече, но веднага щом мистър Торн си тръгна, той отстъпи пред василиска и сне всяка отбрана.
Синьората бе някак си инстинктивно разбрала, че мистър Еърбин е поклонник на мисис Болд. Хората, които ходят на лов за лисици с хрътки, знаят, че този лов е възможен благодарение на острото обоняние на кучетата. Но те нямат никакво понятие как това сетиво може да е дотолкова изострено. Сетивото, с чиято помощ жените разбират и усещат как се отнасят мъжете към другите жени, а другите жени — към мъжете, е също така остро и необяснимо. Достатъчни са един поглед, една дума, един жест. Така с помощта на това изострено женско сетиво синьората бе узнала, че мистър Еърбин е влюбен в Елинор Болд, затова напълно естествено за нея беше да пусне в ход и другите си женски чарове и да улови мистър Еърбин в своите мрежи.
Работата беше наполовина свършена още преди срещата им в Улаторн, а кога би й се представил по-удобен случай да я доведе до успешен край? Почти се бе наситила на мистър Слоуп, макар че все още изпитваше приятен гъдел да разпалва в този благочестив фарисей отчаяна и пагубна страст, довеждайки го до лудост. Мистър Торн се оказа прекалено лесна плячка и не можа да възбуди интереса й. Поради богатството си той можеше да й бъде донякъде полезен, но като поклонник не струваше и пет пари. Може да се каже, че тя го оценяваше така, както онзи, който ловува за удоволствие, оценява фазана. Толкова е лесно да се застреля, тази птица, че не би си струвало труда да бъде преследвана, ако не изглеждаше така добре в кухненския килер. Синьората не беше склонна да губи много време с мистър Торн, но все пак не беше лошо да го напъха в ловната си чанта за домашна употреба.
Но мистър Еърбин беше дивеч от съвсем друга порода. Самата синьора беше достатъчно умна, за да оцени рядката интелигентност на мистър Еърбин. Тя знаеше също, че като свещеник той е направен от много по-благороден метал, отколкото мистър Слоуп, а като джентълмен притежава много по-голяма ерудиция от мистър Торн. Никога не би си позволила да направи дори опит да обрече мистър Еърбин на такива нелепи терзания, на каквито бе обрекла мистър Слоуп, и разбираше, че няма да може да се справи с него за десет минути, както бе сторила това с мистър Торн.
Ето какво мислеше синьората за мистър Еърбин. А що се отнася до мистър Еърбин, бихме могли да кажем, че той изобщо не мислеше за нея. Знаеше, че е красива, и чувствуваше, че е в състояние да го очарова. А в сегашното си окаяно душевно състояние той просто искаше да бъде очарован, затова се приближи и застана до главата й. Синьората разбираше всичко. Такива бяха нейните особени дарби. Вроденото й чувство й подсказваше, че той има нужда да бъде очарован, а това беше вече напълно по нейните сили. Както източният лентяй се опива с опиум, а лондонският нехранимайко — с джин, така и мистър Еърбин се готвеше, воден от същите подбуди и същите причини, да се опие от чаровете на синьора Нерони.
— Защо не стреляте с лък, мистър Еърбин? — попита тя, когато останаха почти сами в гостната. — И не разговаряте с младите дами в някоя сенчеста беседка? Нито търсите друго някакво приложение на своите способности? Защо тогава са поканени тук ергени като вас? Нима не искате да заслужите студеното пиле и шампанското? На ваше място бих се срамувала от подобна леност.
Мистър Еърбин измърмори нещо като отговор. Макар че искаше да бъде очарован, нямаше още настроение за игриви разговори.
— Но какво ви измъчва, мистър Еърбин? — каза тя. — Тук сте в собствената си енория — мис Торн ми каза, че празненството е уредено специално във ваша чест, — а пък сте единственият от присъствуващите, който скучае. Вашият приятел мистър Слоуп беше при мен преди няколко минути и ми се видя много оживен и весел. Какво ви пречи да си съперничите успешно с него?