— Хайде, мистър Еърбин, признайте си! Не са ли напразни тези ваши опити? Толкова ли са презрени парите? Толкова ли нищожна е земната власт? И нима женската красота е такава дреболия, която не заслужава вниманието на един мъдрец?
— Женската красота! — повтори той, взирайки се в лицето й така, сякаш в него беше съсредоточена цялата женска красота на света. — Защо казвате, че според мен тя е недостойна за внимание?
— Ако продължите да ме гледате така, мистър Еърбин, ще си променя мнението… по-скоро щях да го променя, ако не знаех, че не притежавам красота, достойна за внимание.
Събеседникът се изчерви целият, но събеседницата не се изчерви изобщо. Само руменината върху бузите й леко се оживи, колкото да я направи още по-интересна. Синьората очакваше комплимент от своя обожател, но когато той не каза нищо, тя се почувствува по-скоро зарадвана. Господата Слоуп и Торн, разните Брауновци, Джоунсовци и Робинсъновци — всички те я обсипваха с комплименти. Надяваше се да докара мистър Еърбин дотам, че да започне да я упреква.
— Впрочем вашият поглед е изпълнен с учудване, а не с възхищение — каза тя. — Вие се учудвате как смея да ви задавам такива лични въпроси.
— Да, до известна степен — отвърна той.
— И все пак аз очаквам отговор, мистър Еърбин. Защо жените са създадени красиви, ако мъжете не биваше да им обръщат внимание?
— Но мъжете им обръщат внимание — възрази той.
— А защо вие правите изключение?
— Вие ме навеждате на желания от вас отговор, мадам Нерони.
— Не бих ви навеждала на нищо, мистър Еърбин, което да е против вашето желание. Затова ви моля — отговорете ми! Не смятате ли, че като правило жените са недостойни за вашата компания? Да вземем един пример. Ето в този момент ви гледа от стола си вдовицата Болд. Какво мислите за нея като за спътница в живота?
Мистър Еърбин стана, наведе се над кушетката и погледна през стъклената врата към Елинор, която беше седнала между Бърти и мистър Слоуп. Тя веднага улови погледа му и отклони своя. Не се чувствуваше много удобно на това място. Мистър Еърбин правеше всичко възможно, за да привлече вниманието й, а тя от своя страна се стараеше да избегне това, като поддържаше оживен разговор с мистър Станъп, въпреки че мислите й бяха насочени към мистър Еърбин и мадам Нерони. Бърти Станъп полагаше усилия да се възползува от нейната благосклонност, но мислеше повече как по-късно да се хвърли в нозете й, отколкото как да поддържа разговор в момента.
— Ето — каза синьората. — Тя протегна изящната си шия, за да ви види, а вие я смутихте. Е, изглежда, съм се заблуждавала за вас — изглежда, вие наистина намирате мисис Болд за очарователна жена. За това говори вашият поглед, а нейният поглед пък говори, че тя ви ревнува от мен. Хайде, мистър Еърбин, доверете ми се, и ако това е така, аз ще направя всичко възможно, за да уредя вашия брак.
Няма защо да изтъкваме, че предложението на синьората не беше много искрено. Тя никога не беше искрена за тези неща. При това не очакваше и от другите да бъдат искрени, нито пък да вярват в нейната искреност. Всичко това беше за нея игра: билярд и лов, валсове и полки, пикници и летни разходки — всичко. Нямаше много други развлечения и затова си играеше на най-различни видове любов. Сега играеше на тази игра с мистър Еърбин и не очакваше той да бъде нито сериозен, нито искрен.
— Едва ли бихте могли да постигнете нещо — каза той, — тъй като мисис Болд е, струва ми се, сгодена вече за друг.
— Значи, не отричате останалото?
— Вашият начин на разпитване не е много честен — отвърна той — и не знам защо изобщо ви отговарям. Мисис Болд е много красива жена и е не по-малко умна. Не е възможно човек да я познава, без да й се възхищава.
— Значи, вие смятате, че вдовицата е много красива?
— Да, разбира се.
— И че тя би красила свещеническия дом в енорията Свети Юълд?
— Такава жена би красила дома на всеки мъж.
— И вие имате наглостта да ми кажете това! — възкликна тя. — Макар отлично да знаете, че аз самата се считам за красива и че в същия този момент проявявам такъв жив интерес към вашите проблеми, вие имате наглостта да ми кажете, че мисис Болд е най-красивата жена, която познавате?
— Не съм казал такова нещо — възрази той. — Вие сте по-красива…
— Е, това е вече друго. Знаех си, че не е възможно да сте толкова безчувствен.