Мисис Грийнейкър, колкото и да почиташе мис Торн и да уважаваше собственика на земята, която обработваше мъжът й, не можеше да не види в това несправедливост по отношение на нея самата и на нейното семейство. Досега никой не беше допускал, че Лукълофтови заемат по-различно положение в обществото от Грийнейкърови. Обитателите на „Розов храст“ сами предявяваха претенции за по-голяма изтънченост и сами поемаха разходите, свързани с тези претенции, които не бяха подкрепяни от никого. Местните владетели, в качеството си на безспорни източници на почести, не им бяха признали до този момент правото на по-висок ранг. Досега кринолините, късното ставане и предвзетата походка даваха повод само за подигравки от страна на мисис Грийнейкър и тези подигравки служеха като предпазна клапа на нейната завист. Сега обаче всичко се бе променило. Занапред Лукълофтови щяха да почнат да се хвалят, че претенциите им са били санкционирани от местната аристокрация, и не съвсем без основание да твърдят, че новият им статут е получил официално признание. Те бяха седели като равни с равни в обществото на епископи и баронети! Мис Торн ги бе посрещнала с реверанс на килима в собствената си гостна! Готвеха се да седнат на една маса с жива графиня! Беб Лукълофт, както я наричаха младите Грийнейкърови в дните на тяхното детско равенство, може би щеше да се окаже седнала до високоблагородния Джордж, а този проклет Гаси щеше може би да подаде десертния крем на лейди Маргарета де Курси.
Почестите, оказани на предизвикалото толкова завист семейство, не бяха всъщност много за завиждане. Вниманието, което Де Курси проявиха към Лукълофтови, бе съвсем незначително, а удоволствието, което им достави общуването с епископа, само по себе си едва ли бе достатъчна компенсация за тягостната скука на тези часове. Но мисис Грийнейкър не мислеше за техните изпитания, а само за предполагаемите им удоволствия и за непоносимо приповдигнатия тон, който щеше да се възцари в „Розов храст“ като последица от честта, оказана на неговите обитатели.
— Но ти видя ли ги лично, съседке, видя ли ги със собствените си очи? — попита клетата мисис Грийнейкър, която все още се надяваше на някаква грешка.
— Как можех да ги видя, като не съм била там? — възрази мисис Гафърн. — Хич не съм виждала някой от тях тая благословена заран, но видях ония, дето са ги видели. Нали го знаеш нашия Джон, той все се увърта около Бетси Ръск, а тя, както ти е известно, е личната камериерка на господарката. Бетси не е някое просто слугинче. Та тя, значи, излезе при нашия Джон, а с мене винаги е много любезна, Бетси Ръск де. И преди още да изиграе и първия танц с Джон, дойде при мене и ми разказа досущ всичко, дето става в къщата.
— Не думай! — Каза мисис Грийнейкър.
— Честен кръст! — увери я мисис Гафърн.
— Значи, ти разправи, че тия хубостници са вътре в гостната?
— Каза ми, че ги е видяла да влизат там — издокарани повече от самите господари, а шиите и раменете им голи като на новородени бебета.
— Безсрамници такива! — извика мисис Грийнейкър, която тази подробност огорчи повече от всички други белези на аристократичност, възприети от нейните неприятели.
— Ами да — продължи мисис Гафърн, — голи колкото си искат, а знатните са все облечени, като нас двете, мисис Грийнейкър.