— Казвам се Стъбс, ваша милост, Боб Стъбс… и… и… и…
— Какъв ти е занаятът, Стъбс?
— Мазач съм, ваша милост.
— Ще те измажа аз тебе барабар с Баръл! Да се махаш оттук, и по-живо! Не ни трябват никакви мазачи. Като ни потрябват, си викаме. Хайде, мърдай!
Стъбс, мазачът, остана като попарен от тази ужасна присъда. Той беше бойко момче и от самото си влизане в улаторнския елизиум правеше опити да спечели благоволението на една горска нимфа, на която тъкмо бе започнал да нашепва обичайните за мазач като него нежности, когато го забеляза великият мистър Пломаси. Каква ужасна съдба! Да бъде отделен по този начин от своята дриада и позорно изгонен в Барчестър точно когато над асфоделните поля щеше да почне да се лее нектар и амброзия! Той опита силата на молбите, но градските молби бяха безпомощни пред великия селски властелин. Мистър Пломаси не само отново му заповяда да излезе, но сочейки с бастуна си пътя към портата, чиято охрана бе поверена на този неверен цербер Баръл, тръгна лично да провери изпълнението на заповедта.
Обаче богинята Милосърдие, най-благата от всички богини, седели някога на облаците, и най-обичаната от бедните слабохарактерни смъртни, се появи на ливадата в образа на мистър Грийнейкър. Никога застъпничеството на една богиня не е било тъй радушно посрещано.
— Хайде, човече, не ставай дребнав в ден като този! — каза мистър Грийнейкър. — Познавам добре това момче. Нека остане като поканен от мен. Мис Торн няма да обеднее от онова, което той ще изяде и изпие.
Мистър Пломаси и мистър Грийнейкър бяха стари и верни приятели. Стаята на мистър Пломаси в Улаторн Корт беше много удобна и уютна, но той не беше женен и се чувствуваше самотен, а и пушенето в къщата беше забранено дори за мистър Пломаси. Най-щастливите минути от живота си той прекарваше седнал в дълбоко кресло до топлото огнище в блестящата от чистота кухня на мисис Грийнейкър. Там душата му се смекчаваше и се изливаше навън в потока на задушевната беседа; там той бе заобиколен от уважение, което не го потискаше; там, и навярно само там, можеше да си позволи да отхвърли тягостното бреме на етикета, без да накърни достойнството на по-високостоящите или да се изложи на фамилиарниченето на по-нискостоящите. И пак там на камината винаги го очакваше любимата му дълга лула, а пушенето не само не се забраняваше, но и всячески се поощряваше.
При това положение на нещата не можеше да се очаква, че мистър Пломаси ще откаже такава малка услуга на мистър Грийнейкър, но той не даде съгласието си, без да отправи някои сурови и властни възражения.
— Да изяде и изпие ли, мистър Грийнейкър! Работата не е в това колко ще изяде и ще изпие, а в примера, който ще даде, като идва, без да са го канили — при това не е дете! И нито ден не е работил в Улаторн. Мазач! Ще го измажа аз него!
— Затова пък е работил немалко за мен, мистър Пломаси. Никой в Барчестър не реди по-добре керемиди — отвърна фермерът, без да робува много на истината, но нали така постъпва и истинското Милосърдие! — Хайде оставете го днес и отложете караницата за утре. Защо да засрамвате момчето пред изгората му!
— Е, нека бъде вашата — каза мистър Пломаси. — А ти, Стъбс, внимавай много как ще се държиш! Ако стане спречкване, ще знам кой е виновният. Не можете ме излъга, вие, барчестърските калфи. Много добре зная от какво тесто сте замесени.
И щастливият Стъбс се върна при своята избраница, след като дръпна почтително рошавия си перчем в знак на признателност за милостта на разпоредителя и двойно по-силно — от благодарност за добрината на фермера. Той се закле вътрешно да измаже нещо без пари за мистър Грийнейкър, ако се представи такъв случай. Но едва ли можеше да се очаква, че щеше да му се наложи да изпълни тази своя клетва.
Мистър Пломаси обаче не беше много доволен от себе си, защото си спомни за вероломния управител и започна да се съмнява дали не печели приятелите си по нечестен път. Впрочем това не му попречи да изпълнява с достойнство задълженията си в долния край на дългата маса, а и мистър Грийнейкър изпълняваше своите в горния край съвсем не по-лошо, независимо от признателността, засвидетелствувана към него от мазача Стъбс. Самите гости не видяха нищо лошо в това, че когато стана да прочете молитвата, мистър Пломаси призова Всевишния да изпълни сърцата им с искрена благодарност към мис Торн за лакомствата, с които така щедро ги бе нагостила.
В това време знатните в шатрата плуваха в блаженство — доколкото леещото се като река шампанско им позволяваше изобщо да плуват. Сър Харкауей Горс вдигна наздравица за мис Торн и я сравни с чистокръвен състезателен кон — винаги във форма и незнаеща умора. Мистър Торн му благодари за тоста и изрази надежда, че сестра му ще бъде и занапред все така неуморна, след което предложи да пият за здравето и благополучието на семейство Де Курси. Сестра му се чувствувала много поласкана, че такъв голям брой членове на това семейство са почели скромната й трапеза. На всички било известно, че задължения от първостепенна важност са попречили на графа да присъствува лично. Дългът към принца го е откъснал от домашното огнище, затова той, мистър Торн, не смеел да изрази съжаление, че не го вижда в Улаторн, но щял да си позволи да каже… по-скоро да даде израз на желанието си… тоест на мнението си… И мистър Торн се пообърка, както нерядко се случва с провинциалните джентълмени при подобни обстоятелства; накрая той си седна с думите, че пие с най-голямо удоволствие за здравето на негова светлост графа, както и на графинята, и на всички членове на семейство Де Курси.