Вместо отговор Елинор конвулсивно изхлипа. Тя беше развълнувана и както е прието да се казва в такива случаи, не можеше да дойде на себе си.
— Минете насам, мисис Болд, тук никой няма да ни види. Какво ви е развълнувало така? С какво бих могла да ви помогна? Може ли Бърти да направи нещо?
— О, не, не, не, не! — извика Елинор. — Няма нужда от нищо. Само този ужасен човек…
— Кой ужасен човек? — попита Шарлот.
В живота на всеки мъж и на всяка жена има моменти, когато те чувствуват насъщна потребност да се доверят някому, когато сдържаността означава тягостна решителност и предполага не по-малко тягостно недоверие към събеседника. И от двата пола има хора, които не са способни на откровеност и при никакви обстоятелства не се поддават на изкушението да разкрият тайната си, но по правило тези хора са скучни, прикрити, безстрастни натури — „мрачни гномове, обитаващи студените тъмни недра“. Елинор нямаше нищо общо с гномовете, затова реши да разкаже на Шарлот Станъп всичко случило се между нея и мистър Слоуп.
— Този ужасен човек, този мистър Слоуп… — започна тя. — Не видяхте ли, че като излязох от залата, той тръгна по петите ми?
— Разбира се, че видях. И много се огорчих. Но какво можех да направя? Знаех, че това ще ви бъде неприятно. Но защо вие с Бърти не го осуетихте?
— Грешката не е нито негова, нито моя. Нали знаете, че никак не ми се искаше да пътувам в една карета с този човек.
— Много съжалявам, ако това е станало причина…
— Не знам коя е причината! — извика Елинор, чиито сълзи отново напираха. — Но вината не е в мен.
— Но какво е направил, мила?
— Той е един отвратителен, гнусен лицемер! Би трябвало да разкажа всичко на епископа.
— Повярвайте ми, ако искате да го накажете, най-добре е да съобщите на мисис Прауди. Но какво все пак е направил, мисис Болд?
— Пфу! — извика Елинор.
— Вярно е, че той не е много приятен — каза Шарлот Станъп.
— Приятен ли? Той е най-отвратителният, най-мазен, най-противен човек, когото съм виждала. Какво право има да постъпва така с мен? Та аз не съм му давала никога основание за това… винаги съм го ненавиждала, макар че се застъпвах за него, когато го нападаха.
— Тъкмо там е работата, мила. Той е разбрал това и си е въобразил, че сте влюбена в него.
Тези думи засегнаха дълбоко Елинор. Точно това повтаряха вече от един месец всичките й приятели и те се бяха оказали прави! Елинор реши твърдо никога вече да не се застъпва за някой мъж. Нека бездушният и злобен свят говори каквото си иска — тя няма вече да се опитва да оправя неправдите.
— Но какво всъщност направи той, мила? — попита Шарлот, която изпитваше истински интерес към случилото се.
— Той… той… той…
— Е, хайде, едва ли е било чак толкова ужасно! Та той не беше пиян.
— Разбира се, че беше — отвърна Елинор. — Сигурна съм, че е бил пиян.
— Трябва да си призная, че не забелязах това. Но какво стана, скъпа моя?
— Просто ми е неудобно да ви кажа. Говореше невероятни безобразия: за религията, за небето, за любовта… Толкова е противен!
— Не е трудно да си представя какви ги е наговорил. И после?
— После… после ме сграбчи.
— Сграбчи ли?
— Да… Успя да се доближи някак си до мен и ме хвана…
— През кръста ли?
— Да — каза Елинор, отвратена.
— И тогава?
— Тогава аз се изскубнах и му зашлевих плесница, затичах се по алеята и срещнах вас.
— Ха-ха-ха! — Шарлот Станъп от все сърце се разсмя на тази развръзка на трагедията. Мисълта, че мистър. Слоуп е получил плесница, й достави голямо удоволствие. Не можеше да разбере защо нейната приятелка беше толкова натъжена от този край на техния разговор. Според нея нещата се бяха развили много благоприятно за Елинор и нейните приятели можеха само да я похвалят за това. А всички насмешки и подигравки оставаха за мистър Слоуп. Занапред, щом го видеха с някоя вдовица, приятелите му щяха да го питат дали не го сърби бузата и да го предупреждават, че красивото само се гледа, но не се пипа.
Такива бяха възгледите на Шарлот Станъп по тези въпроси, но тя предпочете да не ги споделя засега с мисис Болд. Целта й беше да спечели симпатиите на своята приятелка, затова скоро спря да се смее и побърза да изрази съчувствието си. Не би ли могъл Бърти да помогне с нещо? Защо Бърти да не поговори с този човек и да не го предупреди да се държи по-прилично занапред? Бърти, заяви тя, щял да бъде вън от себе си, когато узнае на какво оскърбление е била подложена мисис Болд.