— Но нали няма да му кажете? — попита ужасена мисис Болд.
— Няма, ако настоявате — отвърна Шарлот. — Но като се имат предвид всички обстоятелства, категорично бих ви посъветвала да му кажем. Ако имахте брат, това нямаше да бъде необходимо. Но няма да е никак лошо мистър Слоуп да разбере, че има човек, който може и иска да ви защити.
— Но нали имам баща!
— Да, но разправиите между свещеници са винаги неприятни, а и сега положението на баща ви е такова, че не е никак уместно да влиза в конфликт с мистър Слоуп. Всъщност вие с Бърти сте достатъчно близки, за да му позволите да се застъпи за вас.
Шарлот Станъп имаше голямо желание брат й да уреди веднага, още днес, работата със своята бъдеща съпруга. Неговите отношения с баща му и с кредиторите бяха стигнали дотам, че той трябваше или да направи предложение, или да напусне Барчестър — или да се ожени, или да се върне при немитите си приятели, мръсната квартира и мизерния живот в Карара. Ако не успееше да си осигури някакъв доход, трябваше да отиде или в Карара, или по… Баща му, пребендарият, не бе казал това направо, но и без думи всичко беше повече от ясно.
Затова не биваше да се губи време. Шарлот забеляза равнодушието на своя брат, който не си даде труд да излезе от залата след мисис Болд, и едва успя да прикрие яда си. Беше вбесена, че мистър Слоуп го изпревари толкова лесно. Шарлот намираше, че се е справила достатъчно добре със своята роля. Тя ги бе сближила до такава степен, че избави брат си от всякакви усилия и безпокойства при преследването на тази цел. Освен това мисис Болд явно изпитваше симпатии към Бърти. А и сега стана ясно, че той няма защо да се опасява от съперничеството на мистър Слоуп.
Наистина не беше много удобно да принуждава мисис Болд да изслуша второ предложение в един и същи ден. Вероятно щеше да е за предпочитане да отложи всичко с една седмица, ако можеше да си позволи това. Но обстоятелствата често пъти се оказват по-силни от нас. Затова тя се запита дали не би могла да извлече полза от случката с мистър Слоуп. Дали да не я използува като предлог за още по-голямо сближаване между Бърти и мисис Болд? Сближаване, което неизбежно би хвърлило Елинор в обятията на Бърти? Ето каква игра реши след кратко обмисляне да изиграе мис Станъп.
И тя я изигра отлично. Преди всичко веднага бе решено, че мистър Слоуп няма да се върне в Барчестър с каретата на доктор Станъп. Всъщност мистър Слоуп си беше вече заминал, но те естествено не знаеха това. Шарлот обеща да склони синьората да тръгне първа със сестра си и слугите, за да може Бърти да заеме мястото на мистър Слоуп след връщането на каретата. Щяха да съобщят под секрет на Бърти за случилото се, тъй че след заминаването на каретата с първата група пътници той щеше да закриля Елинор от по-нататъшните посегателства на мистър Слоуп. А през това време Бърти щеше да потърси въпросния джентълмен и да му предаде, че ще трябва да си намери друг начин за придвижване до Барчестър. Но най-напред трябваше да открият Бърти. С една дума, Бърти щеше да бъде онзи Пегас, чиито крила щяха да ги издигнат над сегашните им затруднения.
Всичко това бе казано с толкова приятелска топлота и сърдечност, че Елинор доста се поуспокои, но все пак се съгласи едва ли не против волята си. Макар и през ум да не й минаваше, че след като е убила вече един дракон, друг ще се появи на пътя й и че нейният предполагаем защитник ще се превърне в претендент за ръката й, никак не й се искаше да се поставя в такава зависимост от младия Станъп. Чувствуваше, че ако има нужда от защитник, би трябвало да се обърне към баща си. Че именно него би трябвало да помоли да й намери друг екипаж, с който да се върне в Барчестър. Беше сигурна, че мисис Клантантрам с удоволствие би й предложила едно място. Знаеше, че не бива да се осланя изключително на приятели, с които се познава едва от вчера. Но от друга страна, не намери в себе си сили да каже „не“ на предложението, направено от Шарлот с такава сестринска топлота и добронамереност. И така, Елинор прие изцяло това предложение.
Търсейки своя рицар, двете отидоха първо в залата, а оттам — в гостната. Тук те завариха мистър Еърбин, който все още се въртеше около синьората — по-точно бе седнал до възглавницата й, сякаш тя беше негов пациент. Освен тях в стаята нямаше никой. Някои от гостите бяха още в шатрата, други — в столовата, трети стреляха с лък, но повечето се разхождаха с мис Тори из парка и наблюдаваха състезанията.