— Няма да отречете, че се запознах с нея във вашата гостна — веднага отвърна на удара с удар мистър Слоуп.
— Където се държахте безсрамно — заяви мисис Прауди. — Просто безсрамно! Не биваше да ви търпя нито ден в къщата си след всичко, на което станах свидетелка тогава. Трябваше да настоя да бъдете незабавно отстранен.
— За мен е нещо ново, мисис Прауди, че вие имате някакво право да решавате дали да остана, или да не остана тук.
— Как! — викна мисис Прауди. — Да нямам правото да решавам кого да допускам и кого не в собствената си гостна? Да нямам задължението да предпазя слугите и подчинените си от пагубното влияние на порока? Да не мога да спася собствените си дъщери от допира с калта? Ще ви покажа, мистър Слоуп, дали имам, или нямам такова право! Бъдете така любезен да проумеете, че не сте вече на служба при епископа и че тъй като стаята ви ще бъде незабавно необходима за новия капелан, аз ви моля да си потърсите друга квартира колкото може по-бързо!
— Милорд! — обърна се мистър Слоуп към епископа и загърби напълно жена му. — Много ви моля, позволете ми да чуя от собствените ви уста какво е вашето решение по този въпрос.
— Разбира се, мистър Слоуп, разбира се — отвърна епископът. — Вашата молба е напълно законна. И така, моето решение е да си потърсите друго място. Струва ми се, че не сте много подходящ за длъжността, която заемахте напоследък.
— И какви грешки съм допуснал, милорд?
— Тази синьора Нерони е първата ви грешка — каза мисис Прауди. — При това чудовищна. Чудовищна и срамна. Позор, мистър Слоуп, позор! Един божи служител!
— Милорд, бих желал да зная за какво провинение ме гонят от дома на ваше преосвещенство!
— Нали чухте какво каза мисис Прауди — отвърна епископът.
— Когато направя публично достояние историята на моето уволнение, милорд — а съм принуден да сторя това, за да не бъде опетнена моята репутация, — на вас едва ли ще ви бъде приятно, ако се наложи да спомена, че сте ме отстранили по настояване на вашата съпруга, която не е одобрила познанството ми с друга дама, дъщеря на един от пребендариите при катедралата!
— Можете да направите публично достояние каквото си искате, сър — каза мисис Прауди. — Но едва ли в безумието си ще стигнете дотам, че да разгласите барчестърските си похождения! Мислите ли, че не знам как сте коленичили в краката на тази твар — ако тя изобщо има крака! — и как сте се лигавили над ръката й? Съветвам ви добре да внимавате какво правите и какво говорите, мистър Слоуп. Някои свещеници са загубвали сана си за къде по-малки провинения.
— Милорд, ако това продължава, ще бъде принуден да дам под съд тази жена, имам предвид мисис Прауди, за клевета.
— Струва ми се, мистър Слоуп, че най-добре е сега да се оттеглите — каза епископът. — Ще ви изпратя чек за сумата, която евентуално ви дължа. Но при сегашните обстоятелства най-добре за всички ни ще бъде да напуснете в най-скоро време двореца. Ще ви платя билета до Лондон и едноседмичния ви престои в Барчестър, считано от днешна дата.
— Ако все пак пожелаете да останете в епархията — добави мисис Прауди — и дадете тържествено обещание да не се срещате повече с тази жена, както и да бъдете по-предпазлив в бъдещото си поведение, епископът ще каже две думи за вас на мистър Куивърфул, който има нужда от младши свещеник за Пудингдейл. Къщата там е напълно достатъчна, доколкото ми е известно, за вашите нужди, а и ще получавате годишно възнаграждение от петдесет фунта.
— Нека Всевишният ви прости, госпожо, за начина, по който се отнесохте с мен — каза мистър Слоуп с най-неземен поглед. — Но не забравяйте, госпожо, че и вие бихте могли да се препънете. — И той й отправи един съвсем земен поглед. — А колкото до епископа, искрено го съжалявам! — И с тези думи мистър Слоуп излезе от стаята.
Така завършиха близките взаимоотношения между Барчестърския епископ и неговия първи частен капелан.
Мисис Прауди безспорно беше права в едно: мистър Слоуп нямаше да стигне в своето безумие дотам, че да разгласи пред цял свят барчестърските си похождения. Той не започна да досажда на своя приятел мистър Тауърс с писмени разобличения относно своеволията на мисис Прауди или глупостите на нейния съпруг. Даваше си сметка, че за него ще бъде най-добре изобщо да не споменава за пребиваването си в катедралния град. Скоро след описания разговор той напусна Барчестър, а на влизане във вагона изтърси праха от обувките си и не хвърли нито един изпълнен с копнеж и съжаление поглед към кулите на катедралата, докато влакът бързо го отнасяше далеч от тях.