Членовете на семейство Станъп скоро откриха, че единствено някогашното влияние на мистър Слоуп им е пречило да се върнат в любимата си италианска вила. Още преди сватбата на Елинор те всички се отправиха обратно към бреговете на Комо. Скоро след това синьората получи от мисис Еърбин много мило, макар и съвсем кратко писмо, което я известяваше за промените, настъпили в живота на неговата авторка. В отговор бе изпратено друго писмо, весело, очарователно и духовито като всички писма на синьората, и с това бе сложен край на близостта между Елинор и семейство Станъп.
Няколко думи за мистър Хардинг, и свършваме.
Той продължава да бъде прецентор на Барчестърската катедрала и викарий в малката църква „Св. Кътбърт“. Въпреки всички свои изказвания по този въпрос, все още не е остарял. Задълженията си изпълнява грижливо и добросъвестно и е благодарен, че не се е поддал на изкушението да се нагърби с други задължения, с които е по-малко способен да се справи.
Авторът го оставя сега в ръцете на своите читатели не като герой, не като обект на всеобщо внимание и възхищение, не като човек, в чиято чест се вдигат официални тостове и когото наричат съвършен свещенослужител (един колкото общоприет, толкова и абсурден израз), а като един добър, безхитростен човек, вярващ смирено в религията, която винаги се бе старал да проповядва, и следващ неотклонно принципите, до чиято същност винаги се бе старал да се домогне.
Бележки
Всички действуващи лица от романа принадлежат към английското духовенство или са тясно свързани с него и за да се разбере по-добре тяхното поведение, може би няма да е излишно да се кажат няколко думи за възникването и вътрешната структура на англиканската църква.
Още през XIV век Парламентът ограничил зависимостта на Англия от римския папа. Действителната схизма била обявена в 1543 г. от Хенри VIII, който първоначално бил противник на Лутер, но по съвет на Томас Кранмър и Томас Кромуел се самопровъзгласил за върховен глава на англиканската църква. Официалното въвеждане на догматическите „десет члена“ в духа на лутеранството било последвано от католическа реакция и екзекутирането на Т. Кромуел. При Едуард VI бил въведен специален тревник („Книга на общественото богослужение“) и веро изповед в „четиридесет и два члена“ (1553), показващи явни калвинистки тенденции.
Мария Тюдор върнала Англия към католицизма (1554) и започнала да преследва протестантите (273 екзекуции). Англиканската църква утвърдила окончателно своята самостоятелност при кралица Елизабет I, която въвела отново требника от 1552 г. и „четиридесет и двата члена“, станали сега „тридесет и девет“ (1563). През деветнадесети век Оксфордското (Трактарианско) движение обединило онези духовници и интелектуалци, които искали да реформират англиканската църква и да я освободят от господството на държавата. Независимо от това англиканската църква се върнала към някои обреди, квалифицирани дотогава като „папистки“: по-често причестяване, почитане на Богородица и светците, повече външен блясък, като именно с тези малки реформи ограничила разрастването на католическите тенденции в Англия.
Привържениците на Трактарианското движение принадлежат към така наречената Висока църква. Поради изложените вече причини и заради вярата си в „реалното присъствие“ на Христа в хляба и виното на причастието, те били смятани за поборници на римския католицизъм. Епископ Прауди и неговият капелан мистър Слоуп са представители на Ниската църква, която била протестантска, вярвала в стриктното съблюдаване на неделята („деня господен“) и се противопоставяла енергично на напевното (речитативно) богослужение.
Барчестър е измислено име на главния град на несъществуващото графство Барсетшир; той е и катедрален град, тоест духовен център на епархията, чиито граници съвпадат с тези на графството. Духовен глава на епархията е епископът. Неговият капелан изпълнява ролята на частен секретар на епископа. Тъй като епископите стават членове на Горната камара на Парламента, макар и невинаги незабавно, обръщението към тях е „милорд“ и част от времето си прекарват в Лондон. При освобождаване на някое място монархът назначава нов епископ по предложение на министър-председателя. Заплатите на духовните лица се определят от специална комисия, която заседава в Лондон. Двамата архиепископи, Кентърбърийският и Йоркският, се назначават измежду епископите. Кентърбърийският архиепископ е примас на цяла Англия и пръв пер на кралството. Той управлява 21 епархии и коронясва кралете. Йоркският архиепископ ръководи 7 епархии.