Едно от задълженията на епископа е да ръкополага и назначава свещеници, отговарящи за съответните енории на епархията. Тези свещеници се наричат викарии, а заеманото от тях положение — бенефиций. (Мистър Слоуп, капеланът, е духовно лице „без бенефиций“.) Барчестърският епископ назначава също управителя на благотворителното заведение, известно под името Хайрамово старопиталище. Един свещеник може да получи няколко бенефиции и в този случай наема някой младши свещеник (курат), който да изпълнява част от неговите задължения. Тази система е водела до злоупотреби — доктор Станъп например е във владение на четири барчестърски бенефиции, макар че от дванайсет години живее в Италия. Всъщност възможностите за подобни злоупотреби били премахнати още преди описваното в романа време.
Доктор Грантли е друг барчестърски свещеник, който изпълнява повече от една длъжност. Той е викарий, но в същото време и архидякон и като такъв отговаря за църковните имущества в епархията, включително и за епископския дворец. Той, а не епископът, назначава викария на енорията Св. Юълд.
Отношенията между епископа и катедралата са доста сложни — прерогативите му по отношение на тази главна църква на епархията са ограничени. Неговият дворец е вън от катедралния двор, в който се намират жилищата на по-голямата част от катедралното духовенство. За да може да проповядва в катедралата, мистър Слоуп трябва да получи разрешение от каноник-резидента, който действува в случая като представител на декана на катедралата и на нейното управително тяло, конвокацията (капитула), в която влизат всички катедрални свещеници (каноници). Деканите подобно на епископите се назначават от монарха. Един от канониците ръководи хора и се нарича прецентор. Също към катедралното духовенство спадат пребендариите, младшите каноници и канцлерът — главен юридически съветник на епархията. Те всички имат запазени столове в катедралата. Жезлоносецът върви при процесии пред епископа и носи жезъла. Той отговаря същевременно и за сградата на катедралата.
Антъни Тролъп