— Хайде, мистър Слоуп — каза мимоходом тя със съвсем недвусмислен тон, — не бихте ли могли да помогнете с нещо? Моля ви, придружете мисис Грантли до масата.
Мисис Грантли чу тези думи и побърза да се измъкне, Мисис Прауди не беше още свършила, когато набелязаната жертва хвана под ръка един от младшите плъмстедски свещеници и изчезна. Какво би казал архидяконът, ако я видеше да слиза по стълбите, придружена от мистър Слоуп?
Мистър Слоуп също беше чул нареждането, но не бързаше да го изпълни. Всъщност времето, когато той безпрекословно се подчиняваше на мисис Прауди, отиваше към своя кран. Не искаше още да се кара с нея, би предпочел изобщо да избегне разрива, ако това се окажеше възможно. Но той имаше намерение да стане най-важната фигура в този дворец, а тъй като и тя хранеше такива амбиции, не беше изключено да се стигне до размяна на удари между тях.
Преди да се отдели от синьората, той нареди да поставят до кушетката една малка масичка и я попита дали ще му разреши да й донесе нещо. Без значение, каза тя, нищо… все едно какво. Точно в такива моменти чувствувала особено остро цялата дълбочина на своето нещастие — сега, когато трябвало да остане сама. Е, малко пилешко, парче шунка и чаша шампанско.
Мистър Слоуп, който се изчерви заради своя патрон, трябваше да обясни, че няма шампанско.
Нищо, щяла да пийне малко херес. И мистър Слоуп слезе към столовата с многоучената мис Трефойл. Би ли могла да му каже, попита той, дали има разлика между папратите от Барсетшир и папратите от Къмбърланд? Най-голямата му земна страст били папратите. Но преди мис Трефойл да успее да си отвори устата, той я остави заклещена между вратата и бюфета. Тя успя да се измъкне оттам едва след петдесет минути, и то без да е сложила нито хапка в устата си.
— Нима искате да ни напуснете, мистър Слоуп? — каза бдителната стопанка на къщата, забелязвайки, че нейният роб се промъква към вратата, запасен с провизии на високо вдигнат поднос.
Мистър Слоуп обясни, че синьора Нерони очаква своята вечеря.
— Но, мистър Слоуп, помолете нейния брат да й занесе вечерята! — каза мисис Прауди с доста висок глас. — Недопустимо е вие да се нагърбвате с тази работа. Моля ви, мистър Слоуп, бъдете така любезен! Сигурна съм, че мистър Станъп ще се погрижи за сестра си.
В другия край на залата Етълбърт си беше намерил много приятно занимание, ухажвайки най-малката дъщеря на мисис Прауди.
— Не бих могъл да се измъкна оттук, госпожо, даже ако Мадлин умираше от глад — обади се той. — Единственият начин е да полетя.
Гневът на домакинята се усили, когато забеляза, че и собствената й дъщеря е преминала в лагера на врага, а когато въпреки нейните възражения и в открито нарушение на изричната й заповед мистър Слоуп тръгна към залата, чашата на нейното възмущение преля и тя не можа да се сдържи.
— Какви нечувани маниери! — възнегодува тя. — Не мота да допусна това! — Възмутена до краен предел, мисис Прауди си проправи път през тълпата и последва мистър Слоуп.
Когато влезе в залата, там нямаше никой друг, освен съгрешилата двойка. Синьората се беше заела спокойно с вечерята си, а мистър Слоуп стоеше наведен над нея, готов да й се притече на помощ. Двамата обсъждаха достойнствата на неделните училища и синьората тъкмо обясняваше, че не й било възможно да отиде при децата, но нейна заветна мечта била да ги поучава. Не можело ли те да бъдат заведени при нея?
— И кога ще ги доведете, мистър Слоуп? — попита тя.
Появяването на мисис Прауди избави мистър Слоуп от необходимостта да се обвърже с обещания. Тя дойде съвсем близо до кушетката, за да може да погледна грешниците в очите, след което се запъти към съседната стая с думите:
— Мистър Слоуп, негово преосвещенство има голяма нужда от вашето присъствие долу. Ще ви бъда много задължена, ако отидете при него. — И мисис Прауди гордо отплува нататък.
Мистър Слоуп промърмори нещо в отговор и се отправи към стълбището. Той познаваше достатъчно добре своята покровителка и отлично разбираше защо епископът е почувствувал изведнъж нужда от неговите услуги, но не искаше да стане герой на бурна сцена или да прояви повече галантност, отколкото подобаваше в случая.
— Винаги ли е такава? — осведоми се синьората.