— А ако приема назначението, без да съм съгласен с епископа, тогава какво?
Този въпрос предизвика известно смущение у мистър Слоуп. Той наистина беше говорил с епископа за старопиталището и беше един вид упълномощен да обърне внимание на мистър Хардинг върху целесъобразността от създаване на неделно училище и въвеждане на религиозни служби в приюта, но не беше упълномощен да представи приемането на тези предложения като необходимо условие за получаване на назначението. Епископът не се съмняваше, че мистър Хардинг ще ги приеме и че училището, както и останалите новоучредени средни заведения в града, ще се озове под контрола на неговата съпруга и на личния му капелан. Идеята на мистър Слоуп беше по-реалистична. Той целеше мистър Хардинг да се откаже сам от мястото на управител, което би му дало възможност да назначи на него някой свой съюзник. Но и през ум не му минаваше, че мистър Хардинг може открито да приеме поста и също така открито да отхвърли условията.
— Според мен е просто невероятно — каза мистър Слоуп — да приемете от ръцете на епископа едно назначение, след като предварително сте решили да не изпълнявате задълженията, произтичащи от него.
— Ако стана управител и започна да пренебрегвам задълженията си — каза мистър Хардинг, — епископът има на разположение съответни средства, с които да постави нещата в ред.
— Не съм очаквал подобен довод от вас, нито пък подобни предложения — отвърна мистър Слоуп с подчертан израз на накърнена добродетел.
— И аз не съм очаквал подобни условия.
— Така или иначе, бих се радвал да узная какъв отговор ще трябва да предам на негово преосвещенство — каза мистър Слоуп.
— При пръв удобен случай ще се срещна лично с негово преосвещенство — отговори мистър Хардинг.
— Това едва ли би било удобно за негово преосвещенство — заяви мистър Слоуп. — Епископът наистина не е в състояние да приема всеки свещеник от епархията при всеки подобен случай. Епископът, доколкото ми е известно, вече се срещна с вас във връзка с този въпрос и не виждам защо трябва да бъде безпокоен отново.
— Известно ли ви е, мистър Слоуп, от колко години съм свещеник в този град?
Мистър Слоуп беше на път да постигне целта си: мистър Хардинг се беше ядосал и можеше да последва решителен отказ от негова страна.
— Наистина не виждам какво отношение има това обстоятелство към въпроса. Нима мислите, че епископът би имал достатъчно основания да ви позволи да разглеждате като синекурен един пост, на който трябва да бъде назначен енергичен човек само защото сте служили дълги години в катедралата?
— Но това би могло поне да подтикне епископа да ме приеме, ако се обърна към него с такава молба. Ще се посъветвам с моите приятели, мистър Слоуп, но нямам намерение да увъртам и хитрувам: можете да кажете на епископа, че съвсем не мога да се съглася с неговите възгледи относно старопиталището и затова ще се откажа от назначението, ако установя, че условията, посочени от вас, са задължителни. — И с тези думи мистър Хардинг си взе шапката и си отиде.
Мистър Слоуп беше доволен. Той се почувствува в правото си да приеме последните думи на мистър Хардинг като категоричен отказ. Във всеки случай именно така ги представи на епископа и на мисис Прауди.
— Но това е много неочаквано — каза епископът.
— Съвсем не! — намеси се мисис Прауди. — Нямате представа колко твърдо решени са всички те да не ви се подчиняват!
— Но мистър Хардинг толкова искаше да се върне в старопиталището!
— Да — каза мистър Слоуп. — При условие че ще бъде напълно независим от ваше преосвещенство.
— За това не може и дума да става! — каза епископът.
— Естествено! — каза капеланът.
— Как ли пък не! — каза мисис Прауди.
— Много съжалявам — каза епископът.
— Не виждам много причини за съжаление — каза мисис Прауди. — Мистър Куивърфул е къде по-достоен за това място, тон е далеч по-нуждаещ се от него и за нас ще бъде извънредно полезно да имаме такъв човек подръка.
— Май ще трябва да поговоря с Куивърфул? — запита капеланът.
— Няма да е лошо — отвърна епископът.
Глава тринадесета
Боклукчийската количка
Не може да се каже, че на излизане от двореца мистър Хардинг беше щастлив човек. Неговата длъжност и любимият му дом за втори път се изплъзваха от ръцете му. Но това той можеше да понесе. Беше чул поучения и обиди от устата на човек, достатъчно млад, за да му бъде син. И с това можеше да се примири. Той би могъл дори да извлече от нанесените му обиди нещо от онази утеха, която вероятно носи на мъчениците съзнанието за несправедливостта на техните страдания и която обикновено е пропорционална на жестокостта на мъчителите им. Той бе признал пред дъщеря си, че изпитва нужда от уюта на предишния си дом, и все пак, ако това беше всичко, мистър Хардинг би се върнал в квартирата си на Хай Стрийт ако не с ентусиазъм, то поне със задоволство. Но отровата, с която беше наситена тирадата на капелана, бе проникнала в кръвта му и бе унищожила неговото душевно спокойствие.