Когато мистър Слоуп се върна в двореца, той скоро узна от епископа — не толкова от думите му, колкото от цялото му държане, — че нарежданията на мисис Прауди във връзка със старопиталището трябва да бъдат изпълнени. Доктор Прауди вметна някои фрази като „само в този случай“ и „запазвам си правото да решавам лично всички въпроси във връзка с бъдещите назначения“. Но той беше много категоричен по отношение на мистър Хардинг, а тъй като мистър Слоуп не искаше да настройва срещу себе си и прелата и неговата благоверна, не му оставаше друго, освен да се подчини.
Той отбеляза само, че ще изпълни стриктно нарежданията на епископа, и подчерта увереността си, че ако епископът се доверява винаги на собствените си преценки, работите на епархията ще тръгнат много добре. Мистър Слоуп знаеше, че неуморните удари с чука неизбежно ще доведат до забиването на гвоздея.
Вечерта мистър Слоуп седеше сам в стаята си, когато на вратата се почука леко и преди да успее да отговори, тя се отвори и на прага се появи неговата покровителка. Лицето му разцъфна веднага в усмивка, която обаче не срещна взаимност. Все пак мисис Прауди прие предложения й стол и започна обвинителната си реч с думите:
— Мистър Слоуп, никак не ми хареса вашето държане с онази италианка на приема. Всеки би могъл да си помисли, че сте неин любовник.
— Какво говорите, госпожо! — възкликна ужасено мистър Слоуп. — Та тя е омъжена!
— Не зная, не зная! — отговори мисис Прауди. — Във всеки случай поне обича да минава за такава. Но независимо от това вниманието, с което я бяхте обградили, беше съвсем неуместно. Не мога да повярвам, че нарочно сте искали да проявите неуважение към приемната ми, но моето лично достойнство и достойнството на моите дъщери ме принуждава да ви изкажа своето неодобрение.
Мистър Слоуп отвори широко огромните си изпъкнали очи с добре изиграно учудване.
— Но, мисис Прауди — каза той, — аз само й донесох нещо за хапване, когато тя каза, че е гладна.
— А сега й правите посещения! — продължи тя, пронизвайки престъпника с погледа на таен полицай, който се готви да се легитимира.
Мистър Слоуп почувствува голямо изкушение да заяви открито на тази мегера, че има право да посещава, когото си иска и да се държи както си иска, но си спомни, че положението му в Барчестър не е още много сигурно, и реши да укроти гнева й.
— Да, аз наистина бях у доктор Станъп и наистина се срещнах с мадам Нерони.
— При това насаме! — заяви епархиалният Аргус.
— Не отричам — отвърна мистър Слоуп, — но това стана само защото в стаята нямаше никой друг. Не е моя вината, че всички бяха излезли.
— Да кажем, че е така, но позволете да ви уверя, мистър Слоуп, че вие ще паднете много ниско в моите очи, ако разбера някога, че сте били уловен в мрежите на тази жена. Аз познавам жените по-добре от вас, мистър Слоуп, и можете да ми повярвате — тази синьора, както тя се нарича, не е подходяща компания за един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи.
С какво удоволствие би се изсмял в лицето й мистър Слоуп, само ако смееше! Но той не посмя и се задоволи да каже:
— Уверявам ви, мисис Прауди, че тази дама не означава нищо за мен.
— Надявам се, че е така, мистър Слоуп. Сметнах все пак за свой дълг да ви предупредя. Има още нещо, за което ми се струва, че трябва да поговоря с вас, а именно за вашето отношение към епископа.
— За моето отношение към епископа ли? — каза мистър Слоуп, този път наистина изненадан и недоумяващ какво иска да каже неговата събеседница.
— Да, мистър Слоуп, за вашето отношение към епископа. То съвсем не е такова, каквото би ми се искало да бъде.
— Споменал ли е епископът нещо, мисис Прауди?
— Не, епископът нищо не е споменавал. Той вероятно смята, че е по-уместно аз да се заема с този въпрос, тъй като именно аз обърнах вниманието на негово преосвещенство върху вас. Всъщност, мистър Слоуп, вие често пъти се нагърбвате с прекалено много неща.
Мистър Слоуп почервеня от гняв и доста усилия му бяха нужни, за да се овладее. Все пак той успя и продължи да слуша мълчаливо укорите на мисис Прауди.
— Много млади хора във вашето положение правят същата грешка, затова епископът е склонен да се покаже снизходителен засега. Вие без съмнение скоро ще разберете какво влиза във вашите задължения и какво не. Но послушайте съвета ми и не се намесвайте във въпросите, свързани с разпределянето на вакантните длъжности. Ако негово преосвещенство има нужда от съвет, той знае към кого да се обърне. — И след като добави още няколко банални забележки как трябва и как не трябва да се държи един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи, мисис Прауди се оттегли, оставяйки капелана насаме с неговите мисли.