— Как? Да допусне да го обявят за неплатежоспособен?! — възкликна докторът.
— Но той вече е такъв! — каза Шарлот, която не обичаше да оставя нещата недоизяснени.
— Какво падение за сина на един свещеник от англиканската църква! — възмути се баща й.
— Не виждам защо синовете на свещениците да са по-обвързани с изплащането на дълговете си от останалите млади хора! — каза Шарлот.
— Откакто е завършил училище, той е получил от мен толкова, колкото не получават дори най-големите синове на мнозина благородници!
— Дайте му тогава още една възможност, сър.
— Какво! — кресна разгневеният баща. — Нима искаш да платя на този евреин?
— О, не! Аз не бих му платила — това си е негов риск. А ако се случи най-лошото, Бърти ще трябва да напусне страната. Но моята молба към вас е да бъдете мил с Бърти и да му разрешите да остане тук, докато е възможно. Той е замислил нещо, което може да го изправи най-после на крака.
— Да не би да мисли да се посвети на професията си?
— Да, и това също, но по-късно. Решил е да се жени.
В този момент вратата се отвори и Бърти влезе, като си подсвиркваше с уста. Баща му веднага се захвана с яйцето си, тъй че Бърти продължи със свиркането, необезпокояван от никого, додето стигна до стола на Шарлот.
Тя му даде знак с очи, които насочи първо към баща си и след това към писмото, чието ъгълче се подаваше изпод подноса за чай. Бърти разбра намека, с безшумно котешко движение измъкна писмото и се запозна с неговото съдържание. Обаче докторът го забеляза, макар че изглеждаше дълбоко погълнат от черупката на яйцето, и каза с най-суров глас:
— Е, сър, познавате ли този господин?
— Да, сър — отвърна Бърти. — Познавам го малко, но това не му дава право да ви безпокои. Ако позволите, сър, аз сам ще отговоря на това писмо.
— Аз във всеки случай няма да му отговоря — заяви бащата и след кратка пауза добави: — Вярно ли е, сър, че дължите седемстотин фунта на този човек?
— Как да ви кажа — отговори Бърти. — Бих оспорил сумата, ако бях в състояние да му заплатя онова, което наистина му дължа.
— Подписвали ли сте му полица за седемстотин фунта? — попита с много висок и много сърдит глас бащата.
— Мисля, че му дадох такава полица, но получих от него всичко на всичко сто и петдесет фунта.
— А какво стана с останалите петстотин и петдесет?
— Ами преди всичко, сър, имаше сто фунта комисиона, а останалите взех в павета и кончета-люлки.
— Павета и кончета-люлки! — възкликна доктор Станъп. — И къде са те?
— Те ли, сър? Мисля, че са някъде в Лондон. Ща се информирам по-точно, ако имате нужда от тях.
— Господи, какъв идиот! Цяло безумие е да се хвърлят още пари по него! Нищо вече не може да го спаси от провал! — И с тези думи злочестият баща са оттегли от стаята.
— Дали старият ще вземе все пак паветата? — попита Бърти сестра си.
— Виж какво — каза тя. — Ако не внимаваш, ще са окажеш дори без покрив над главата. Аз го познавам по-добре от тебе. Много е сърдит.
Бърти поглади дългата си брада, изпи чая си, поговори с полушеговит, полусериозен тон за своите изпитания и в заключение обеща на сестра си, че ще направи всичко възможно да се хареса на вдовицата Болд. След това Шарлот отиде при баща си, уталожи малко гнева му и го убеди да не споменава нищо за полицата, поне през следващите няколко седмици. Той дори заяви, че ще плати седемстотинте фунта или във всеки случай ще откупи полицата, ако Бърти си осигури най-после някакво прилично бъдеще. Те не споменаха името на клетата Елинор, но и без много думи се разбраха.
В девет часа всички се събраха в гостната, напълно помирени помежду си, и скоро слугата доложи за мисис Болд. Тя влизаше за първи път в къщата, въпреки че беше оставяла визитната си картичка, и сега й стана малко неловко, че е пристигнала при тези чужди хора с такава приятелска непринуденост и при това облечена в най-обикновена вечерна рокля, сякаш цял живот ги е познавала. Но след три минути те я накараха да се почувствува у дома. Шарлот изтича надолу по стълбите да поеме бонето й. Бърти й помогна да си свали шала, синьората се усмихна така, както умееше да се усмихва, когато искаше да бъде любезна, а главата на семейството й стисна ръката ласкаво, сякаш я благославяше, с което веднага спечели сърцето й и я убеди в своето благородство.