През това време архидяконът се беше вече качил в столовата.
— Еърбин — каза той със звучния си, ясен глас и с обичайния за него заповеднически тон, — трябва на всяка цена да направите някои изменения в тази столова… всъщност да я преобразите изцяло. Вижте само, шестнайсет фута на петнайсет! Чували ли сте някога за столова с такива размери? — Архидяконът започна да измерва помещението с тържествени стъпки, сякаш дори и тази дейност можеше да получи ореола на архиерейско величие, ако бъде извършвана по този начин. — Даже непълни шестнайсет, може да се приеме за квадратна.
— Много подходяща за кръгла маса — предложи бившият управител.
Идеята за кръгла маса беше направо кощунствена за архидякона. Той беше свикнал да сяда на обширна маса, която можеше да се удължава в зависимост от броя на гостите, станала почти черна от непрекъснато лъскане и блестяща като огледало, докато кръглите маси за ядене бяха обикновено дъбови или толкова нови, че не можеха да добият така приятния за неговите очи оттенък. Той ги свързваше с този новомоден и глупав според него маниер да им се слага покривка, сякаш за да се напомни на гостите, че не бива много да се заседяват. Според него в кръглите маси имаше нещо демократично и парвенюшко. Мислеше, че ги използуват сектантите и фабрикантите на басма, както може би и някои литературни лъвове, известни повече с остроумието си, отколкото със своята благовъзпитаност. Той беше малко смутен от мисълта, че такава долнопробна мебел може да бъде въведена в епархията от собственото му протеже, и то по предложение на неговия тъст.
— Кръглата маса — каза той малко разпалено — е най-отвратителната мебел, която изобщо съществува. Надявам се, че Еърбин има достатъчно вкус и няма да допусне такова нещо в дома си.
Бедният мистър Хардинг се почувствува напълно сразен и не каза, разбира се, нито дума повече, но мистър Еърбин, който бе отстъпил покорно за такива дребни работи като избата и кухненското огнище, сметна за необходимо да се противопостави на тези твърде обременителни за неговия джоб реформи:
— Струва ми се обаче, господин архидякон, че няма как да удължа помещението, без да бутна стената, а ако бутна стената, ще трябва да я иззидам отново; ако добавя еркер от тази страна, ще трябва да добавя и от другата, а значи, и на втория етаж. Това е равносилно на преустройство на цялата фасада и сигурно ще струва няколкостотин фунта. Съветът по църковните въпроси едва ли ще одобри такъв разход само защото дължината на столовата ми е едва шестнайсет фута.
Архидяконът започна да обяснява, че няма нищо по-лесно от удължаването на столовата с шест фута в предната част, без да се засяга нито едно от останалите помещения в къщата. Подобна асиметрия била всъщност много приятна при малките селски къщи, ето защо той предложи да заплати всички разходи от собствения си джоб, ако сумата надхвърли четиридесет фунта. Мистър Еърбин обаче беше непреклонен и не отстъпи, колкото и да се гневеше и сърдеше архидяконът.
Той обясни, че четиридесет фунта са значителна сума за него и че приятелите му, ако са достатъчно великодушни да го удостоят със своето посещение, ще трябва да се примирят с ужасите на квадратната столова. Затова пък твърдо обеща да не поставя кръгла маса.
— Ами ако жрицата настои да се разширят и двете стаи? — намеси се мисис Грантли.
— В такъв случай тя ще трябва да направи това сама, мисис Грантли.
— Не се съмнявам, че ще съумее да го направи, както и много други чудесни неща. Сигурна съм, че когато дойде, тя няма да се появи с празни ръце.
Мистър Еърбин обаче не изглеждаше много склонен да влиза в излишни разходи, като залага на подобни надежди, затова всички значителни реконструкции, които не биха могли да бъдат поети от Съвета по църковните въпроси или от актива, останал от предишния енорийски свещеник, бяха отхвърлени. С това съществено изключение архидяконът успя, за свое най-голямо задоволство, да наложи всички свои предложения. Един внимателен наблюдател, ако имаше такъв, би забелязал, че съветите на неговата съпруга са не по-малко полезни. Никой не знаеше по-добре от мисис Грантли как да се внесе уют в един дом. Но тя не сметна за необходимо да претендира за част от славата, която нейният съпруг и повелител с такава готовност си приписваше.