Разбра, че ще му бъде трудно да бъде обективен. Не разполагаше с друго морско свинче освен себе си. Какво беше въздействието на джаспърс върху него? Някаква повишена сетивност? Възможно ли беше да става дума за истинска повишена сетивност от типа на онази, която се постига при вземане на ЛСД? Отговорът на този въпрос изискваше внимателна преценка. Какъв беше източникът на сутрешните симптоми? Намаляване на концентрацията в организма?
Той започна да разсъждава съсредоточено върху личностния модел на сантарогийците, тяхната бдителност, безцеремонна предвзетост и несъмнена честност. Ако наистина имаше някаква повишена сетивност, това обясняваше ли почтените им реклами? Беше ли възможно да се държиш по друг начин, освен прямо и честно, с хора с усилена бдителност?
Чувстваше, че може да атакува отвсякъде. Бариерите рухваха подобно на пясъчни стени под напора на новата му сетивност, но гледките, които се откриваха, съдържаха своите собствени загадки.
Джени.
Спомни си за това как тя се беше отказала от експеримента с ЛСД в университета. Никаква явна реакция. Онези, които правеха теста, поискаха да изследват това явление, но Джени отказа. Защо? Случаят й, разбира се, беше приключен с оценката „любопитна аномалия“. Експериментът стигна до естественият си завършек, изразил се в публично фиаско.
Джени.
Дасен влезе тананикайки си под душа; мислеше усилено. Рамото му беше значително по-добре, но въпреки тежките нощни изпитания… или може би именно благодарение на тях — упражнение.
Ще се обадя на Джени, помисли си той, докато се обличаше. Може би ще успеем да обядваме заедно.
Възможността да види Джени го изпълни с изненадваща радост. Усети у себе си желанието да я пази и взаимна емоционална зависимост. Любов, ето това беше истинското му състояние. Това беше чувство, неподдаващо се на анализ. То можеше единствено да бъде изпитано.
Дасен изтрезня.
Любовта му към Джени изискваше да я спаси от магията на Сантарога. Тя трябваше да му помогне, независимо дали го съзнаваше или не, независимо дали тя искаше това или не.
Някой почука енергично два пъти на вратата.
— Влез — каза той.
Джени се вмъкна и затвори вратата.
Беше облечена в бяла рокля, червено шалче, червена дамска чанта и обувки. Тоалетът правеше кожата й да изглежда тъмна и екзотична. Тя се спря за малко на вратата, сложила леко ръка върху дръжката, с широко отворени изучаващи очи.
— Джен! — рече той.
Тя се втурна през стаята към ръцете му и го прегърна. Топлите й меки устни се долепиха до неговите. От нея се носеше уханието на нещо чисто и екзотично.
Тя се отдръпна и го погледна.
— О, скъпи, толкова се страхувах. Непрекъснато си представях, че колата ти е излетяла от пътя, че си катастрофирал и че си някъде сред останките. После се обади Уила. Защо направи това?
Той докосна с пръст върха на носа й и леко го натисна.
— Аз съм напълно в състояние да се грижа сам за себе си.
— Не знам това. Сега чувстваш ли се по-добре? Срещнах Ол във фоайето. Каза, че ти е донесъл кафе с джаспърс.
— Да взех си лекарството за махмурлук.
— Лекарството за… О! Но защо трябваше…
— Без възражения. Съжалявам, че съм те разтревожил, но имам работа, която трябва да върша.
— О, това ли било!
— Върша работата, за която ми плащат.
— Предполагам, че си им дал думата си?
— Това не е всичко.
— Тогава те ще трябва да получат нещо от теб.
— Повече от нещо, любов моя.
Тя се усмихна.
— Приятно ми е, когато ме наричаш любов моя.
— Недей да сменяш темата.
— Но това е толкова приятна тема.
— Съгласен. Но да поговорим за това някой друг път, а?
— Какво ще кажеш за довечера?
— Ти си дръзко момиче, нали?
— Зная какво искам.
Дасен установи, че я изучава в прегръдките си. Какво беше казала Уила? Джени знае какво прави. За каквото и да ставаше дума, той не можеше да се съмнява в любовта й към него. Тя беше в очите й, в гласа й, една лъчезарност и оживеност, които не можеха да бъдат сбъркани.
И все пак, двама души със сигурност бяха загинали по време на това проучване — злополуки! Не можеше да се съмнява и в заглъхващата болка в рамото си и в нещата, свързани с нея.
— Изведнъж стана мълчалив — забеляза Джени, вдигайки глава към него.
Той пое дълбоко въздух.
— Можеш ли да ми намериш джаспърс?
— Почти забравих — рече Джени, отдръпна се и затършува из чантата си. — Донесла съм ти за обяд кутия сирене и пшенични бисквити. Взех ги от шкафа на вуйчо Лари. Знаех, че ще ти бъдат необходими, защото… — Тя прекъсна изречението си и извади една торбичка от чантата си. — Ето — Джени му подаде кафява хартиена торбичка и го погледна втренчено — Джил! Ти каза джаспърс. — В очите й имаше тревога.