Кой иска да изложи моята личност, метод и характер, запита се Дасен. Почувства, че този въпрос е опасен и зареден с противостоящи си сили.
Торбичката с храна натежа в ръката му. Дасен погледна надолу към нея, съзнавайки в еднаква степен глада и угрозата, съдържаща се в този пакет. Невъзвратима ли беше промяната, породена от джаспърс?
Хвърли кесията на леглото, отиде до вратата и надникна в коридора. Там нямаше никой. Излезе навън и погледна към стената, зад която се намираше стаята с телевизорите. Беше му необходимо известно време за да разбере, че около тази стена имаше нещо нередно.
В нея имаше някакво разместване на реалните параметри — там имаше врата, която нямаше съответствие от другата страна.
Притеглен сякаш на конци, Дасен тръгна към вратата и се вторачи в нея. Рамката й беше от същото старо и полирано дърво, както и на останалите врати. Впечатлението беше за добре поддържан стар материал. Тази врата винаги е била тук, това беше идеята. Върху номера на табелката имаше малка вдлъбнатина, а по краищата й бяха останали петна, пропуснати от парцалите на персонала. Около дръжката се бе образувала патина в резултат от дългата употреба. Дасен поклати глава. Изкушаваше се да натисне дръжката, но се въздържа. Установи, че се страхува от онова, което може да види вътре. Най-ужасното от всичко би било, ако попадне на един съвсем обикновен интериор — легло, маса, бюро и столове. Номерът върху табелката го омагьоса — 262. Позабавлява се със зловещото усещане, че го е виждал и преди… точно тук. Вратата беше съвсем обикновена.
Дасен рязко се завъртя, влезе в стаята си и отвори прозореца. Едно надникване през прозорците при покрива на верандата щеше да разреши загадката. Започна да се изкачва, но спря. На пътеката с розите отвъд исполинския дъб имаше един човек.
Дасен разпозна Уинстън Бурдо. Той помпаше с ръка пръскачка и изпращаше към розите влажен облак прах. Когато Дасен го видя, Бурдо погледна нагоре и му махна.
По-късно, каза се Дасен. Ще погледна по-късно.
Той кимна на Бурдо, отстъпи назад и дръпна пердето.
Значи са изсекли врата в стената, така ли? Какво се опитваха да направят? Да погубят чувството му за реалност?
Торбичката върху леглото привлече вниманието му. Тя го накара да прекоси стаята. Тя му се стори като върховно изкушение. Това беше нещо повече от храна. Гладът му можеше да бъде заситен само с джаспърс. Ненадейно Дасен се почувства като Тенисъновия Одисей, целта му беше „да се бори, да търси, да намери и да не отстъпи“. Въпреки това мисълта за джаспърса в кесията привлече ръката му. Усети как пръстите му разкъсват хартията.
Сирене джаспърс. От него се носеше дразнещ аромат. С чувство на духовна безпомощност Дасен установи, че в устата си има хапка сирене. По пътя си към стомаха храната излъчваше усещането за топлина. Продължи да яде, хипнотизиран от собствените си движения.
Той бавно се отпусна на леглото си, облегна се на възглавницата и погледна към тавана. Ивиците на една греда се люлееха, издигайки се и падайки като морски вълни. Усети собственото си съзнание да се възправя като бариера срещу външния свят, а този външен свят представляваше един глупав и безчувствен механизъм, лишен от способността за състрадание.
Самоличността му се превърна в стесняващ се лъч светлина и той почувства как едно масивно, струящо подсъзнание става все по-голямо и по-голямо… и по-голямо… превръщайки се в непоносима тежест.
Това беше някаква халюцинация, каза си той. Не губѝ самообладание.
Но сега движението вече не можеше да бъде спряно. Умът му експлодираше и избликваше гейзер от сетивни откровения, а съзнанието му се носеше като река.
Сега вече нямаше никаква дълбочина, само едно обградено от безвремие усещане за битие без тревога и страх. Дасен установи, че това чувство му носеше опиянение. Умът му търсеше.
Къде са децата, запита се той.
Усещането, че в долината не бе видял нито деца, нито училища, го шокира.
Къде са децата? Защо нито един от предишните агенти не бе видял това?
Другите агенти са мъртви, напомни си той.
Смърт — беше странно, но мисълта за нея не го плашеше. Почувства съзнанието си освободено от напрежение. Беше попаднал в зона отвъд всякакви борби за власт. Долината и джаспърс се бяха превърнали в негово състояние. Огряната от слънчева светлина стая, листата на дъба до прозореца — всичко това беше красиво, невинна и хармонична красота. Външният свят бе станал част от него, мъдър и изпълнен със съчувствие.