— Искам да се оженя за теб, Джени. Обичам те… но… имам нужда от време. Нуждая се…
— Зная, скъпи — рече тя и го погали по бузата. — Ще имаш всичкото време, което ти е нужно.
Гласът й прозвуча така, сякаш взимаше предишните си думи назад, което се съчета с отдръпването й. В този момент Дасен почувства нощния студ и мълчанието на останалите.
Изведнъж хората около тях се раздвижиха и тръгнаха към камиона.
— Време е да се връщаме — каза Джени.
Къде да се връщаме, запита се Дасен.
Джени се изправи и му помогна да стане на крака. Главата му се замая и той се препъна. Джени го подкрепи.
— Искаш ли вуйчо Лари да те прегледа тази вечер? — попита тя.
Пиаже, помисли си Дасен. Значи това разбираше тя под връщане. Пиаже. Те щяха да продължат размяната си на искрени отговори. Предизвиканата от джаспърс промяна налагаше това.
— Ще се отбия при него утре сутринта — рече Дасен.
— А тази вечер не?
През моето сладостно време, помисли си Дасен и после каза:
— Тази вечер не.
Отговорът му изглежда я обезпокои. На връщане към града тя седеше почти без да го докосва.
ШЕСТ
Камионът се отдалечи и Дасен остана сам в двора на хотела. Потънал в мисли, той вдигна очи към тъмното небе. Целувката на Джени за лека нощ — напрегната и трепетна — още гореше върху устните му. Във въздуха се носеше миризма на изгорял бензин и масло. Някъде от вътрешността на сградата долетя тиха музика — радио. Дасен усещаше твърдия чакъл по алеята непосредствено под краката си.
Той бавно извади дясната ръка от джоба си, разтвори пръсти и погледна малката топка в дланта си, очертаваща се смътно под рекламната светлина на хотела. Около него се разнесе силно ухание на джаспърс.
Дасен разгледа предмета в ръката си — смачкана топка от хляб, сирене и шунка — парче от един от сандвичите, поднесени на пикника.
Знаят ли, че съм взел това нещо, зачуди се той.
Мислеше си дали да не влезе вътре и да се преоблече. Панталонът и ризата, с които беше облечен на пикника, първо бяха измокрени, а после оставени да изсъхнат на него и затова сега бяха изпомачкани и се усукваха по тялото му.
Дасен почувства, че умът му се колебаеше около това решение: да се преоблече или да не се преоблече, туй е въпросът. А предметът в ръката му ставаше все по-осезателен. Селадор. Да, Селадор трябваше да получи това и да го изследва.
Мислите ми не са ясни, каза си Дасен.
Почувства се разкъсан между крайности, трябваше да вземе решение от изключителна важност. Ударът в главата, помисли си той. Но той се довери на полученото чрез джаспърс прозрение, което му разкри, че нараняването не е сериозно. Зададоха се още… решения…
Дасен се концентрира максимално и се застави да влезе в пикапа. Облегна се на волана и сложи смачканата топка с джаспърс на седалката до себе си. Усети под себе си нещо мокро и топло, извади портфейла си от джоба и видя, че вътре се е задържала вода. Портфейлът се озова до топката от сандвич.
Сега, рече си Дасен. Сега ще потегля.
Но преди да събере сили за да запали двигателя и да потегли от паркинга към пътя, водещ към Портървил, минаха още няколко минути. Караше бавно, съзнавайки притъпената чувствителност на сетивата си, сковаваща движенията му.
Фаровете очертаваха отрязък от летящия път и дърветата край него — жълтата линия по средата, предпазни огради, странични горски пътища. Дасен отвори прозореца и подаде глава навън, опитвайки се да се поосвежи. Сега се намираше на виещия се път, извеждащ от долината. Мозъкът му работеше толкова бавно, че той усещаше в главата си някаква страхотна тежест.
Насреща му се зададоха светлини и отминаха. Край пътя се виждаха тъмни скали — жълти маркировъчни линии, разкривени кръпки по настилката… а отгоре звезди. Най-накрая стигна до клисурата с изгорелите чернеещи скелети на дърветата от двете страни.
Дасен почувства, че нещо го тегли назад и му заповядва да обърне колата и да се върне в Сантарога. Той се противопостави на това чувство. Селадор трябваше да получи парчето от сандвича и да го изследва. Дълг. Обещания. Трябваше да стигне до Портървил.
Дасен усети, че в ума му се надига нещо черно, анонимно и ужасяващо. То го изучаваше.
Стори му се, че нещо в него изщрака и после съзнанието му се проясни. Това се случи толкова внезапно, че той почти загуби контрол над волана, пресече линията в средата на пътя и се върна обратно, а в това време гумите пищяха.
Пътят, нощта, воланът, кракът му върху газта — всичко това се стоварваше върху сетивата му с объркваща непосредственост. Дасен удари спирачките, намали скоростта и почти запълзя. Всяко нервно окончание в него крещеше неистово. Главата му се въртеше. Вкопчи се във волана и се съсредоточи в пътя. Постепенно сетивата му се възстановиха. Пое си дълбоко дъх на пресекулки.