Реакция от наркотика, рече си той. Трябва да кажа на Селадор.
Портървил си беше същия град — същата мрачна главна улица с паркирани пред бара коли. Единствената светлина беше тази над тъмнеещата бензиностанция.
Дасен спря до телефонната кабина, спомняйки си за шерифа, който го бе разпитвал там и го бе взел за сантарогиец. Обади се слаб и писклив женски глас.
— Домът на Селадор.
Дасен се наведе над слушалката.
— Обажда се Джилбърт Дасен. Мога ли да разговарям с д-р Селадор.
— Съжалявам. Семейство Селадор няма да бъдат тук тази вечер. Да им предам ли нещо?
— По дяволите! — Дасен се вторачи в телефона. Изпита някакъв ирационален гняв срещу Селадор. Наложи му се да впрегне цялото си логично мислене за да разбере, че нямаше никаква причина Селадор да виси до телефона. Животът в Бъркли си течеше по обичайния начин.
— Да им предам ли нещо, сър? — повтори пискливия глас.
— Кажете му, че се е обаждал Джилбърт Дасен — рече той. — Кажете му, че му изпращам един пакет за химически анализ.
— Пакет за химически анализ. Да, сър. Това ли е всичко?
— Да.
Дасен върна слушалката на мястото й с чувство на отвращение. Стори му се, че е ненадейно изоставен — той беше тук сам, а във външния свят нямаше нито един човек, който да го е грижа наистина дали е жив или умрял.
Защо не вземе да ги зареже всичките онези там, запита се Дасен. Защо не се ожени за Джени и да прати останалия свят по дяволите?
Тази възможност беше крайно примамлива. Усещаше как потъва в тихото спокойствие на долината. Сантарога му даваше знак, нейната сигурност го зовеше. Там беше безопасно.
Но в същата тази сигурност се промъкваше и усещането за опасност. Дасен го чувстваше… нещо в мрака се спотайваше. Той поклати глава, ядосан на номерата, които му правеше мозъкът му.
Върна се в пикапа, намери отзад един буркан, в който държеше кибрит, изтърси кутийките, сложи вътре парчето от сандвича, затвори буркана, опакова го в останките от някаква картонена кутия за бакалски стоки и къс амбалажна хартия, върза пакета с шнур и го адресира до Селадор. Когато всичко беше готово, той написа съпроводително писмо върху страница от бележника си, описвайки подробно реакциите си — въздействието на наркотика, злополуката на езерото и личните му впечатления за групата… издигнатата от тях стена, за да го държат на разстояние… ужасът на Джени…
Всичко написа в писмото.
Усилието да си припомни събитията предизвика болка на мястото, където си беше ударил в ръба на лодката. Намери един плик в чантата си, адресира писмото и го запечата.
Дасен потегли с чувство на удовлетворение, намери една тъмна странична уличка и паркира. Заключи колата отвътре, премести се отзад и легна да изчака, докато отворят сутринта пощата в Портървил.
Те не могат да контролират пощата тук, рече си той. Нека Селадор получи пробата с джаспърс… скоро ще узнаем какво представлява той.
Затвори очи и клепачите му се превърнаха в екран за някакво фантастично видение — Джени се свиваше от страх, плачеше и му се молеше. Селадор се присмиваше. Там стоеше някакъв гигантски Дасен, с изцъклени очи, прикован като Прометей… задъхващ се от напрежение…
Дасен отвори очи.
Видение наяве!
Намираше се на хълма… на завоя!
Колебливо затвори очи. Нищо друго освен мрак… но в този мрак нещо се чуваше — смехът на Селадор.
Дасен притисна ушите си с ръце. Звукът се превърна в удари на камбани, те биеха бавно и равномерно… печално. Отвори очи. Камбаните спряха.
Изправи се и седна в ъгъла с отворени очи. В колата беше студено и миришеше на мухъл. Той намери спалния си чувал, загърна се с него и остана да седи с отворени очи. Навън пееха щурци, а колата леко проскърцваше.
Постепенно сънят го обгърна. Клепачите му се притвориха и после отново се отвориха.
След колко време ще изчезне въздействието на джаспърс, чудеше се той. Това определено беше наркотичен ефект.
Очите му се затвориха.
Някъде в някаква ечаща кутия Джени прошепна: „О, Джил… обичам те. Джил, обичам те…“
Заспивайки, шепотът й звучеше в ушите му.
СЕДЕМ
Утринната светлина завари Дасен, втренчен в металния таван на пикапа с чувство на дезориентация. Таванът му беше познат, но не можеше да определи мястото му в пространството. Главата и рамото му пулсираха. Таван… познат таван.