Сети се за един ред от бележката и го препрочете: „… ще успеем да се справим с тези хора.“
Това ли очакваха да направя? Съдебно преследване ли трябва да започна срещу тях?
Спомни си как Мардън му намекваше за причините, налагащи изпращането на агенти.
Дасен преглътна. След второ прочитане думите на Селадор изглеждаха като неволна грешка. Може би ръката на добрия психолог бе мръднала? Изпращането на пистолет някак си не му отиваше. Всъщност Дасен си даде сметка, че ако го бяха попитали, той никога не би казал, че Селадор е от онези хора, които притежават оръжие.
Какво да прави с това проклето нещо сега, когато вече го има?
Дасен го провери и установи, че пачката е пълна и че в гнездото няма патрон. Устоя на импулса да го бутне в жабката и да забрави за него. А ако колата бъде претърсена…
Да те вземат дяволите, Селадор!
Чувствайки се глупаво, Дасен пъхна пистолета в джоба на панталона си и дръпна сакото си върху него. По-късно щеше да се разбере със Селадор. А сега на ред беше Пиаже… и Пиаже можеше да му даде няколко отговора.
ОСЕМ
Когато Дасен пристигна, Пиаже беше в кабинета си с някакъв пациент. Сухата начумерена Сара отвори вратата и го пусна да изчака във всекидневната. В неохотна проява на гостоприемство тя добави, че ако желае, ще му донесе кафе.
Дасен усети остра болка в стомаха си и разбра, че е изгладнял като вълк. Зачуди се дали може да спомене този факт.
Сякаш прочела мислите му, Сара рече:
— Обзалагам се, че не сте закусвал. — Тя го погледна отгоре надолу. — Изглеждате така, все едно сте спал с дрехите си. Вие лекарите всички сте една стока. Никога не ви е грижа как изглеждате.
— Всъщност не съм закусвал — рече Дасен.
— И вие един живот ще й осигурите на Джени — каза тя, но смекчи думите си с усмивка.
Дасен се вторачи учуден в двата реда бели изкуствени зъби върху сбръчканото лице.
— Има малко ябълково руло и крем с джаспърс — заяви Сара. — Обзалагам се, че ще останете доволен.
Тя се обърна, мина през трапезарията и влезе в блестящата кухня, която Дасен веднъж бе зърнал през двукрилата летяща врата. След като Сара излезе, двете крила на вратата леко се удариха.
Дасен си помисли за усмивката и си спомни, че Джени му бе казала, че Сара го харесва. Той импулсивно я последва в кухнята.
— Обзалагам се, че не обичате да храните някого във всекидневната — рече той.
— Храня хората там, където трябва да бъдат хранени — отвърна тя.
Сара постави едно блюдо на кръглата маса до прозореца с изглед към градината, блестяща под утринното слънце.
— Седнете тук, млади човече — каза жената. После тя заля златистия горен пласт на рулото с гъстия крем, който донесе в една глинена кана.
Дасен усети силно ухание на джаспърс. Когато вдигна вилицата, която Сара беше поставила до него, ръката му затрепери. Щом глътна първата хапка, треперенето спря.
Рулото беше сладко, с много ябълки и му се отрази успокояващо.
Отчужден от самия себе си, Дасен наблюдаваше потресен как ръката му насочва лъжицата към рулото за следващата хапка, после видя храната да се приближава до устата му и усети как я поглъща.
Успокояващо.
Станал съм наркоман, помисли си той.
— Нещо не е ли наред? — попита Сара.
— Аз… — Той остави лъжицата. — Хванахте ме натясно, нали? — попита Дасен.
— За какво говорите? — учуди се Сара.
— Какво… — Той кимна към рулото. — …прави това с мен?
— Особено ли се чувствате? — попита Сара. — Усещате ли нещо да пърха зад очите ви?
— Аз… — Дасен тръсна глава. Думите й звучаха смахнато. Нещо да пърха зад очите му!
— Ще доведа д-р Лари — рече Сара. Тя се втурна към една врата, водеща към гърба на кухнята и той я видя да тича по коридора към клиниката.
След малко Сара се появи отново с Пиаже след себе си. Лицето на лекаря беше угрижено и намръщено.
— Какви са тези работи, за които говори Сара? — попита Пиаже. Той постави ръка под брадичката на Дасен и се втренчи в очите му.
— А тя какво ви каза? — поинтересува се Дасен. Думите му се изплъзнаха от устата и прозвучаха глупаво. Той бутна ръката на лекаря настрани. Лицето на Пиаже беше намръщено, а очите присвити — приличаше на ядосан Буда.
— Изглеждате добре — рече Пиаже. — Някакви особени симптоми…
— Хванахте ме натясно — каза Дасен. — Това казах и на нея. Хванахте ме натясно. — Той посочи чинията пред себе си. — С това.
— Ооох — изпъшка Пиаже.
— Дали просто се бори с него? — попита Сара.
— Вероятно — отвърна Пиаже.