— Не разбирам — рече Сара.
— Случва се — каза Пиаже.
— Зная, но…
— Ще спрете ли да говорите за мен все едно съм някаква капчица върху предметно стъкло! — възнегодува Дасен. Той се отблъсна от масата и скочи на крака. При това движение чинията се плъзна и падна с трясък от масата.
— Вижте какво направихте сега! — рече Сара.
— Аз съм човешко същество — заяви Дасен, — а не някакъв вид…
— Спокойно, момче, спокойно — каза Пиаже.
Дасен се завъртя и се стрелна покрай Пиаже. Трябваше да се махне от тези двамата, защото иначе щеше да изпадне в ярост. Беше насочил мислите си към пистолета в джоба на панталона си.
Да те вземат дяволите, Селадор.
— Вижте… изчакайте малко — рече Пиаже.
Дасен бутна кухненската врата, обърна се и погледна свирепо с присвити очи към Пиаже.
— Не можете да си тръгнете по този начин — каза Пиаже.
— Не се опитвайте да ме спрете — изръмжа Дасен. Оръжието до бедрото му беше голямо и студено.
Пиаже замлъкна — на Дасен му се стори, че това мълчание се просмуква през пръстите на краката му и оттам отива към втренчените преценяващи очи. Сякаш Пиаже се беше отдръпнал, превръщайки се във фигурка, гледана през обърнат телескоп — далечна и потайна.
— Много добре — рече Пиаже. Гласът му дойде от далечината.
Без да бърза, Дасен се обърна, излезе през вратата, мина през всекидневната и се озова навън. Усети краката си да стъпват по бетонната пътека отпред, а после и по затревената ивица за паркиране. Сложи ръка върху леденеещата дръжка на вратата на пикапа си. Запали мотора, чудейки се на собствените си усещания — призрачни и фантастични.
Улица течаща като река, отдръпващи се пътни знаци… настилка пропълзяваща под полезрението му… хотелът. Паркира срещу дългата веранда. Отляво имаше стара зелена кола. Чувстваше се нерешителен и нищожен.
Сякаш събуден от сън, Дасен откри, че дясната му ръка дърпа дръжката на предната врата на хотела. Вратата отказваше да се отвори. В средата й имаше табела.
— Затворено е.
Дасен се втренчи в табелата. Затворено?
— Багажът ви е ето там до стълбите, д-р Дасен.
Дасен моментално позна гласа — влудяващия д-р Ол Мардън: Власт… Тайнственост… Конспирация…
Дасен се обърна, чувстваше как някакво съзнание го обгръща в стегната топка. Мардън стоеше по средата на пътя до верандата: червенокос, с тясно лице, зелени очи, стегнати устни, чиято линия можеше да изразява всякаква емоция от гняв до развеселеност.
— Значи ме изхвърляте — рече Дасен.
— Хотелът е затворен — отвърна Мардън. — От министерството на здравеопазването.
— Ресторантът също ли е затворен? — попита Дасен.
— Всичко е затворено. — Гласът му беше глух и недвусмислен, отхвърлящ всякаква молба.
— Да си вървя, откъдето съм дошъл, а? — попита Дасен.
— Както желаете.
— Вие имате и други хотели — рече Дасен.
— Така ли?
— Би трябвало.
— Така ли?
Дасен се втренчи в капитана от пътната полиция и изпита същото усещане както с Пиаже. Мардън се отдалечи.
— Можете да си тръгнете или да се върнете при д-р Пиаже — каза Мардън. — Той ще се радва да ви настани. — Гласът идваше толкова отдалече.
— Да се върна при Пиаже — рече Дасен. — Откъде знаете, че току-що идвам оттам?
Мардън не продума, очите му бяха безучастни… далечни.
— Бързо действате тук — каза Дасен.
— Когато се налага.
Да се върна при Пиаже, запита се Дасен. Усмихна се, опипвайки мислено стегнатата топка на съзнанието си. Не! Те не бяха помислили за всичко. Те не бяха помислили за абсолютно всичко.
Все още усмихвайки се, Дасен грабна куфара си, намиращ се до стълбите, после закрачи към пикапа, хвърли чантата в кабината и седна зад волана.
— Най-добре да оставите да ви помогнат онези, които знаят как — извика Мардън.
В думите му се долови лека тревога. Усмивката на Дасен стана по-широка и докато караше към града, тя остана на устните му като приятен спомен.
Дасен видя в огледалото за обратно виждане, че патрулната кола го следва. Знаеше, че няма да му позволят да паркира в града, но той си спомни за картата върху витрината на бензиностанцията на Сам Шелър. На картата беше показан един национален парк на запад от града — „Сенд хилс“.
Дасен караше по главната улица, а Мардън го следваше на малка дистанция. Гигантската бензиностанция беше точно насреща. Дасен видя телефонната кабина до паркинга и сви толкова рязко, че Мардън подмина. После спирачките му изпищяха и той върна назад. Дасен вече беше изскочил от колата и вървеше към телефонната кабина.