Той погледна на хората от долината като на олимпийски богове. За миг те бяха покрай него в призрачни редици, богоподобни, господари на примитивното.
Проверяват ли ме, замисли се той.
Тогава защо Джени каза, че не смее да дойде тук при мен?
И къде са децата?
Една хладна и рационална част от мозъка му подложи мисленето му на оценка и установи, че равновесието е нестабилно. Каква част от мисленето ми е повлияно от наркотика, запита се той.
За всяко решение му трябваше опорна точка, това беше най-важният въпрос. Къде би могъл да намери здрава основа, на която да стъпи и да каже: „Нещата, които трябва да реша са тези… тези и тези“?
Знаеше, че никой не може да му помогне да намери тази основа. Издирването й трябваше да протече в самота. Ако направеше доклада си до Майер Дейвидсън и хората му почтено, това щеше да обрече Сантарога. Но ако скалъпеше някакъв измислен доклад, щяха да го измъчват угризения.
Дасен разбра, че се бе откъснал от Сантарога по един съвсем категоричен начин, като при удар с нож. В съзнанието му се мержелееше изпратения до Селадор колет с джаспърс за анализ. Откъсването беше започнало именно тогава.
Това беше просто жест и нищо повече. Символичен жест. Дори и когато изпращаше колета, той донякъде съзнаваше, че изпратения за анализ материал ще пристигне в напълно разложено състояние. Дасен разбра, че в този случай бе изпратил предизвикателство до онази част от себе си, подкрепяща Сантарога.
Дали и Бурдо беше правил същото, зачуди се той. Какви бяха тези пакети, които беше получавал и изпращал в Луизиана?
Колетът до Селадор — това беше все едно да хвърлиш камък по някаква недостижима цел. Спомни си като момче как бе хвърлил камък по една котка, която беше твърде далеч, за да я удари. Сива котка. Птиците в градината на леля му бяха замлъкнали, прокрадвайки се, сивата котка изникна пред погледа му… камъкът не стигна до нея.
Пиаже беше сивата котка.
Котката в градината беше погледнала нагоре, изненадана за миг от звука, после прецени ситуацията и поднови ловуването си с оскърбително пренебрежение спрямо далечните момчета с далечни камъни.
Какво беше направил Пиаже?
Внезапно Дасен се докосна до божественото, той откри собствената си същност и в този момент му се стори, че небето затрептя. Беше осъзнал причината за ужасяващата си самота.
Той нямаше своя среда, беше лишен от възможността да работи с приятели, нямаше какво да го закриля от личните решения, които можеха да го съкрушат. Каквото и решение да вземеше, без значение какви щяха да бъдат последствията, то щеше да бъде негово решение. Селадор можеше да бъде компрометиран заради провала на агента си. Институтът можеше да изгуби щедрите си субсидии. А най-уникалното нещо беше, че и Сантарога можеше да бъде разпиляна.
И всичко това заради решението, или по-скоро жеста, на един самотен човек, стоящ сред голи пясъчни хълмове, попаднал в плен на фантазии за една самотна врана и една сива котка.
Това беше моментът да свърши нещо положително, а единственото, което можа да направи, беше да влезе в колата отново и да хапне.
Когато се качи в колата за да приготви яйчната смес в тигана, колата протестиращо изскърца. Мъчеше го глад, но той не желаеше тази храна. Той знаеше какво иска… от какво бе избягал, какво жадуваше тялото му, и то толкова силно, че накрая се появи болка в самото му сърце.
Джаспърс.
ДЕВЕТ
Когато навън се стъмни напълно, Дасен запали осветлението в колата и се зае с бележките си. Чувстваше, че мозъкът му трябва през цялото време да е зает с нещо, но зловонната миризма в лагера непрекъснато му се натрапваше. Спалното помещение в пикапа представляваше един мъничък свят с определени граници, но то не можеше да задържи вселената, намираща се зад тези граници. Дасен погледна през прозореца към звездите: ярки дупчици в чернотата на небето. Те усилиха чувството му на самота.
Той отмести рязко поглед.
Бележките…
До повърхността изплуваха винаги едни и същи въпроси.
Къде бяха децата?
Какъв беше този провал с джаспърс, довел до появата на зомбита?
Как ставаше така, че цяла една общност бе възпламенена от подсъзнателното желание да убие даден човек?
Какъв беше съставът на джаспърс? Какво представляваше той? Как въздействаше върху химическите процеси в организма?
Дасен почувства опасността, криеща се в поставянето на тези въпроси. Те бяха въпроси и в същото време отговор — общността се възпламеняваше, когато някой се заемеше с проучване.