След като ти писах последния път, аз се запознах с още един от съседите. Това е мистър Франклънд от Лефтър Хол, който живее на около четири мили южно от нас. Той е възрастен човек с червендалесто лице, бяла коса и злъчен характер. Неговата злоба е насочена против британското законодателство и е похарчил цяло състояние за всевъзможни дела. Франклънд се бори със закона просто заради удоволствието от борбата и е готов да взима коя и да е страна по даден въпрос, ето защо не е чудно, че това развлечение му струва скъпо. Веднъж ще забрани минаването по някой път покрай имението си, за да предизвика общината да го съди, та да отвори пътя; друг път със собствените си ръце ще развали нечия порта, а после ще заяви, че тук от незапомнени времена е имало път, за да предизвика собственикът да заведе дело за нарушаване границите на чужд имот. Той познава основно старото общинно и поземлено право и използува познанията си понякога в интерес на селяните от Фърнуърд, понякога против тях и според поведението му те или го носят триумфално по улиците на селото, или го изгарят символично на клада. Разправят, че понастоящем той държал под ръка седем молби за нови дела, които вероятно ще погълнат остатъка от състоянието му, и така, лишен от жилото си, ще бъде безвреден за в бъдеще. Иначе Франклънд изглежда мил, добродушен човек и аз споменавам за него само защото ти настояваше да изпращам описания на хората, които ни заобикалят. Сега си е намерил интересно занимание. Той е любител-астроном и има прекрасен телескоп на покрива на къщата си. По цял ден лежи там и оглежда тресавището с надеждата, че ще зърне избягалия каторжник. Ако ограничи дейността си само с това, всичко би било добре, но се носят слухове, че възнамерявал да заведе дело против доктор Мортимър, защото е отворил един гроб без съгласието на най-близките роднини на умрелия. Става дума за черепа на неолитния човек, изкопан от могилата в Лонг Даун. Старецът прави живота ни тук по-малко монотонен и внася малко весело разнообразие, което ни е особено нужно.
А сега, след като изчерпах всичко, което засяга избягалия каторжник, Степлтънови, доктор Мортимър и Франклънд от Лефтър Хол, нека завърша с най-важното и ти разкажа нещо повече за Бариморови и по-специално за странните събития през миналата нощ.
Ще започна с телеграмата, която ти изпрати от Лондон, за да се уверим дали наистина Баримор е бил тук. Вече ти обясних, че разпитът на началника на станцията показа, че нашата уловка е била безрезултатна и че нямаме никакви доказателства „за“ или „против“. Аз казах на сър Хенри как стои работата и със свойствената нему прямота той веднага извика Баримор и го Попита дали е получил телеграмата. Баримор каза, че я е получил.
— Момчето предаде ли ви я лично? — попита сър Хенри.
Баримор погледна учудено и помисли известно време.
— Не — каза той, — бях на тавана и жена ми ми я донесе.
— А вие ли написахте отговора?
— Не. Казах на жена ми какво да отговори и тя слезе долу, за да го напише.
Вечерта Баримор по собствено усмотрение се върна отново на тази тема.
— Сър Хенри, тази сутрин не можах да разбера напълно целта на вашите въпроси — каза той. — Надявам се, че това не значи, че съм направил нещо, с което съм загубил вашето доверие?
Сър Хенри трябваше да го уверява, че това не е така и да го успокои, като му подари значителна част от стария си гардероб, тъй като всички покупки, направени в Лондон, бяха вече доставени.
Мисиз Баримор също ме интересува. Тя е пълна, тромава жена, много ограничена, крайно почтена и с пуритански наклонности. Едва ли можеш да си представиш по-невъзмутимо същество. Но вече ти казах, че още първата нощ тук аз я чух да ридае горчиво и оттогава неведнъж съм забелязвал следи от плач по лицето й. Някаква тежка скръб терзае непрекъснато сърцето й. Понякога се чудя дали не я мъчи нечиста съвест, а друг път пък подозирам, че Баримор е тиранин в семейния си живот. Винаги ми се е струвало, че има нещо особено и съмнително в неговата личност, но снощното приключение затвърди окончателно моите подозрения.
Впрочем само по себе си това може би не изглежда така значително. Известно ти е, че не спя много дълбоко, а откакто съм в тази къща, където трябва да бдя непрекъснато, сънят ми е станал по-лек от всякога. Нощес към два часа след полунощ бях събуден от прокрадващи се край стаята ми стъпки. Станах, отворих вратата и надникнах навън. По коридора пълзеше дълга черна сянка. Тя падаше от един човек, който със свещ в ръка пристъпваше леко по коридора. Той бе по риза, с панталони и боси крака. Видях само силуета му, но ръстът ми подсказа, че това е Баримор. Той вървеше много бавно и предпазливо и в целия му вид имаше нещо прекалено виновно и потайно.