В разгара си бяха стигнали игрите. Изведнъж се хлопна вънка на вратите. И баба въведе Алберта и Лора — на мойта дружина най-новите хора. Сещаш се кои са. Баща им се казва граф Перчиниани. А те като нас са луди и засмяни. Та за късо време станахме другари: и близки, и жарки. Щом влязоха вътре, Алберто извика:
— Здравейте, другари! И вие, другарки! Идем ви на гости, но скришом от татка и от нашата строга пазачка Джована! Тя като че нещо отзарана схвана. Но успяхме с Лора пак да се измъкнем. Сега, ако може, нека ни намери! Никак не обича нашата дружина. Щом чуе за нея, почва да трепери. Подсторва и татка. И той ни се кара. Само миг да може той с нас да прекара, самичък ще сети как играта тук е и мила, и сладка!… Днес ще се разсърди и ще ни накаже. Но после ще мислим за туй, що ще стане. Сега да се смеем! Да се веселиме, да свирим, да пеем, бате Патилане!
Пак игра подхвана славната дружина. Така неусетно доста време мина. На новите гости „радиото“ смешно много им допадна. Под масата скрити, и те песни пяха. И бяха доволни, весели, честити…
Но отвън пак някой захлопа вратите. Аз тогаз излязох и попитах:
— Кой е?
— Граф Перчиниани.
Стана тя, що стана! Дръж се, Патилане! И викнах високо — вътре да ме чуят:
— Граф Перчиниани! Влезте, моля, влезте!
Докато отворя, Дана се притече и тихо ми рече:
— Под масата скрихме Алберта и Лора.
Аз разбрах веднага що трябва да сторя.
Отворих вратата. Тържествено влезе граф Перчиниани. След него Джована. Той погледна строго и така подхвана:
— Малък господине, ти ще отговаряш, задето подучваш на лошо децата и ги караш скритом при тебе да идват! Ти трябва да знаеш, че аз се наричам граф Перчиниани! И каквото кажа, този час ще стане!
— Пък аз се наричам Весел Патиланчо. От сърце обичам смеха и играта. Затуй сами идват при мене децата. С навъсени хора аз работа нямам. Но зарад Алберта и заради Лора и вас ще приема. Влезте, моля, влезте! Тъй ще придобийте най-вярна представа какво в наш’то царство всеки празник става!
И аз път им сторих. Те влязоха вътре.
— Но — извика графът — децата ги няма! Моля, извинете! Напразно говорих.
— Нищо, че ги няма. Други деца има. Господине графе, моля ви, седнете! Дано, Гано, Данчо, радиото скоро за госта пуснете! Певец и певица от Рим чак хванете!
Патилана Дана копчето похвана. Тишина настана. И двугласа песен тихо се понесе. После се засили.
— Ах, Божичко мили! — извика Джована. — Че как така може! Гласовете същи!
И графът престана вече да се мръщи.
А когато зърна певците засмени, той бе станал вече патиланец същи. И с новите гости до късна вечеря все се веселихме: играхме и пяхме, и бозица пихме!
Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Гощавка
Драги ми Смехурко,
След няколко срещи с нашата дружина граф Перчиниани патиланец стана. Не слушаше вече строгата Джована. Пускаше със радост Алберта и Лора да идват свободно при моите хора. Онзиден, в неделя, получих от графа сърдечна покана:
„Мили Патилане, моля, наредете неделната среща у дома да стане. Децата ще дойдат днеска да ви вземат. Те от сърце искат и в нашата къща радост да настане. От мен поздравете баба Цоцолана и я помолете и тя да ни бъде гостенка желана. Чакам с нетърпение гостите засмяни. Твой доброжелател: Граф Перчиниани“
Прочетох на баба графската покана. И тя се зарадва. Но после се сепна:
— А бре, Патилане, аз нямам премяна! На такова място така ли се ходи? Какво ще си каже гордата графиня! Тя цяла ще грее в злато и коприна!
— Успокой се, бабо! Нали с теб ще бъде нашата дружина. Къде ще намериш по-добра премяна. Ние ще ти бъдем злато и коприна. И ще ти завиди гордата графиня!
Не беше се още баба пременила и пред нас на пътя спря автомобила. Скочиха от него Алберто и Лора. Влязоха вкъщи и Алберто рече:
— Бате Патилане, да тръгваме вече! Другите къде са?
Аз му отговорих:
— Ей сега ще дойдат. Бързокрачо Данчо всички ще калеса. — Още не изрекох, смехове се чуха. Моите патиланци в стаята нахлуха.
— Здравейте, другари! За веселба нова пак часът удари!
— Да вървим, че вънка ни чака колата!
Качихме се всички. А Гана и Ганчо наместиха нещо, увито в хартии, на баба в краката.
Тръгнахме с колата. И стигнахме скоро до графската къща. Скочиха тогава младите стопани. Слязохме и ние. Лора ни покани:
— Влезте, моля, влезте!
Баба ме посбута:
— Води, Патилане!
Аз й отговорих:
— Стъпай, бабо, стъпай! И гордо, и смело! На наш’та дружина ти стоиш начело, макар да си стара!