Помисли си, че изглежда уморен.
Той отново натисна звънеца и се облегна на стената срещу вратата, балансирайки с кутия за пица и стек от шест бири в едната ръка.
Дали беше чул изскърцването на пода, когато тя настъпи хлабавата дъска? Кейт се отдръпна от вратата, изчака няколко секунди, после отново надникна през шпионката. Сърцето й заби лудешки — инстинктивна реакция, която не можеше да контролира. Тази реакция бе последица от онзи случай, когато той нахълта в банята, докато тя си вземаше душ. Оттогава Дилън здравата се забавляваше, като я дразнеше с коментарите си по този повод. Кейт просто нямаше сили за сблъсъци с него тази вечер. В нейното уязвимо състояние щеше да я изяде жива.
Но той намигна към шпионката и тя разбра, че много добре знае, че стои от другата страна на вратата.
Трябваше да се държи като възрастна. Просто щеше да отвори и да му каже да се маха. Надзърна през шпионката за последен път.
Той не беше човек, когото можеш да пренебрегнеш, а тя не бе в настроение тази вечер. Искаше да се донаплаче и да си легне.
Я се стегни, каза си. Отключи вратата и я отвори с думите:
— Джордан не е…
— Крайно време беше. Пицата започна да изстива, а бирата — да се стопля. Махни се от пътя ми. Хайде, кисела краставичке. Дръпни се.
Глупавият прякор, който й беше измислил, я вбесяваше.
Беше на прага и за малко да я настъпи.
Пицата ухаеше чудесно, той също. Кейт подуши лекия мирис на одеколона му, когато мина край нея и се отправи към кухнята. Тя го последва и се оказа заклещена в капан до хладилника, когато той го отвори, за да сложи бирата вътре. Дилън й предложи една от кутийките бира. Кейт поклати глава. Той затвори хладилника, пристъпи по-близо и я притисна към плота, когато посегна към кутията с пица.
Нарочно се опитваше да предизвика реакцията й и по пламъчетата в погледа му Кейт отгатна, че ситуацията много го забавлява.
— Ей сега ще се отместя.
— Няма нужда.
Гърдите му се допряха до нейните и едва сега осъзна с какво е облечена.
— Джордан не е тук — съобщи му пак.
— Забелязах.
— Трябваше първо да се обадиш и да си спестиш идването. Не съм облечена за гости.
— И това забелязах. Имаш страхотни крака, краставичке.
— Дилън…
— Аз не съм гост.
Тя го бутна по рамото, за да го накара да се отмести. Когато той примигна от болка, Кейт осъзна какво е направила.
— О, Дилън — прошепна тя и рязко дръпна ръката си. Беше забравила за раняването му. Извинявай. Не исках да…
— Няма нищо.
Той остави пицата, но взе бирата си, отиде в хола и се настани на канапето. Кейт го последва.
— Причиних ти болка, нали?
— Няма значение. — Той усети, че звучи раздразнено, и смекчи тона си, като добави: — Добре съм.
Не изглеждаше добре. Изглеждаше готов да припадне. Тенът му беше станал сивкав, но щом той твърдеше, че няма значение, тя не възнамеряваше да пита повече. Кейт отиде в кухнята, взе пицата, няколко салфетки и бутилката си с вода, а после реши да му занесе още една бира като знак на извинение.
По масичката за кафе бяха разпилени вестници. Кейт остави кутията върху тях, извини се пак и отиде в спалнята на Джордан, за да вземе назаем някой от халатите й. Приятелката й беше по-висока от нея и розовият халат се влачеше по пода. Нямаше и колан.
Зърна се в огледалото над мивката, докато минаваше край него и мислено изстена. Беше забравила, че е вързала косата си на опашка, която бе доста хлабава, и имаше размазана спирала под очите.
— Супер — измърмори тя.
Взе една хавлиена кърпа и започна да се търка. Когато се върна в дневната, Дилън беше изял три парчета от пицата и посягаше за четвърто. Беше изпил и нейната бутилка с вода и бе донесъл нова от кухнята.
Тя поклати глава.
— Не съм липсвала толкова дълго.
— Като се мотаеш, ти губиш. Поне в семейство Бюканън е така. Хайде, сядай. — Тя го погледна боязливо, защото той добави: — няма да те ухапя, освен ако ти не поискаш.
Дилън й се усмихваше и о, боже, колко привлекателен беше. Добре че не се интересуваше от него, напомни си тя. Като големия лош вълк, той беше готов да я изяде. Не, благодаря.
Той седеше в средата на дивана и заемаше доста голяма част от него, но тя не го помоли да се отмести. Кейт дръпна няколко възглавници и седна.
— Чудех се… — започна той.
Тя натрупа възглавниците между тях двамата.
— Да?
Той отново й се усмихваше. Кейт искаше да му каже да спре, защото, когато й се усмихваше, й беше трудно да се концентрира. Това щеше адски да му хареса. Нов повод да я дразни.