Огледа се за бялата кола, докато караше към изхода на паркинга, и след като плати на будката, каза на касиера за лудия шофьор. Той грабна телефона си и се обади на охраната.
Кейт се сети за мобилния си телефон чак когато чакаше на един червен светофар, преди да се включи в магистралата. Откри го на дъното на чантата си и около двайсет секунди след като го включи, телефонът иззвъня, сигнализирайки й, че има съобщения на гласовата поща.
Бяха от предприемач на име Бил Джоунс. Кейт не го беше чувала. Той обясняваше, че работи за собственика на промишленото хале, което тя се канеше да наеме, и искаше да се срещне с нея там, за да обсъдят конструктивните промени по нейно настояване. Спомена й също, че стоките, които тя е изпратила, са складирани в дъното на халето и няма да бъдат повредени по време на преустройството.
Какво ставаше? Кейт още нямаше подписан договор за наем и със сигурност не е обсъждала никакви вътрешни преустройства. Какво беше казал агентът на собственика на халето? Тя изчака да спре на друг светофар, за да отговори на обаждането. Джоунс вдигна на второто позвъняване. Тя отби на един паркинг. Мразеше да шофира, докато говори по телефона.
— Джоунс на телефона.
— Обажда се Кейт Макена.
Чуваше се пращене като шум от трафик. Предприемачът явно не се намираше в халето, защото то бе в дъното на една тиха улица.
— Много се радвам, че се обадихте, госпожице Макена. Трябва да се срещнем в халето възможно най-скоро. Времето е пари, а моите хора са готови да започнат работа.
— Нещо не разбрах. В съобщението си казвате, че моите стоки са складирани в халето?
— Точно така. Сега тъкмо пътувам натам. Ще ви чакам. Не би трябвало да ми отнеме много.
— Чакайте малко. Кой е разпоредил това местене? Последва дълга пауза и той каза:
— Не знам. Кутиите с вашето име на тях си бяха там, когато отворихме тази сутрин.
Това бе напълно необяснимо. Кийра и Изабел не биха организирали подобно нещо, а двамата служители на Кейт, които са на пълен работен ден, в момента бяха в отпуска.
— Господин Джоунс, не мога да правя никакви промени, нито да разпореждам някакви подобрения…
Той я прекъсна, преди тя да му обясни, че няма да подпише договора за наем. В тежкото финансово състояние, в което беше, изобщо не можеше да мисли за местене на фирмата си на по-широко място. Трябваше първо да измисли как да не загуби фирмата, а после всичко останало.
— Слушайте, нещо ми се губите. Връзката се разпада. Да се срещнем там и ще говорим — каза той. — Страничната врата е отключена, ако стигнете там преди мен. Сипете си чаша кафе и ме чакайте. Аз трябва да прекося града, а движението е доста натоварено, но все едно, вече пътувам.
— Господин Джоунс, моите стоки…
— Ако искате да ги преместите, ние ще го сторим вместо вас.
Кейт беше толкова отчаяна, че й се искаше да се разкрещи. Колко ли кутии бяха изпратени в халето? Оказваше се, че единственият начин да разбере е, като отиде на място и провери лично.
Всичките й неща трябваше да бъдат преместени оттам незабавно. Можеше да ги складира в гаража си, реши тя, но пък щеше да се наложи да ги мести отново, когато продадат къщата. Боже, как щеше да каже за това на Кийра и Изабел?
Всяко нещо с времето си. Опита да се обади на сестрите си по телефона, за да ги извести, че ще се забави с прибирането, но се включи телефонният секретар. Остави им съобщение, че се е върнала в града, но отива до халето, преди да се прибере.
Тъкмо потегляше от паркинга, за да се върне на магистралата, когато забеляза, че бензинът й е на привършване. Тъй като беше в част на града, която не познаваше, й отне известно време да открие бензиностанция. Забеляза, че от другата страна на улицата има „Макдоналдс“, и реши да си вземе диетична кола. Не бързаше да стигне до халето, защото щеше да й се наложи да чака Джоунс.
Половин час по-късно пристигна пред халето. То се намираше в края на дълга виеща се улица в район, който беше набелязан за обновяване. Само на няколко пресечки имаше пет-шест склада, преустроени в модерни жилища. Пемброук Стрийт още бе недокосната от обновяването и цялата бе осеяна с дупки, които изискваха човек да кара на зигзаг. Редиците от празни магазини с изпочупени стъкла още не бяха ремонтирани, но очакваното обновление на този район на Силвър Спрингс и експанзията, която щеше да последва, бяха точно това, което Кейт търсеше.